В световен мащаб, а и в България, диабет тип II е диагноза, която все повече и повече пациенти чуват. Милиони хора се борят с това заболяване, а лечението и поддържането на състоянието до голяма степен е обвързано с промяна на начина на живот и навиците. В днешната статия ще си поговорим за ролята на микробиома и пробиотиците в клиничната изява на диабета, както и в превенцията – връзката е вероятно по-силна, отколкото предполагате.
Преди да стигнем до този въпрос, ще разгледаме какво всъщност представлява диабетът от втори тип. Ще се спрем на основните и съществени разлики, които го разграничават от диабет тип I, и ще обсъдим какви са механизмите на неговото възникване, какви са рисковите фактори за отключването му и, разбира се, какво можем да направим за себе си, за да сведем тези рискове до минимум. Приятно четене!
Какво е диабет тип II и как може да окажем превенция?
В най-общи линии диабетът е заболяване от хроничен характер, което определя начина, по който тялото ни усвоява кръвната захар (глюкоза), ключов компонент в диетата ни и основен източник на енергия за организма ни. Приемаме я най-често от въглехидратите в храната си и я транспортираме из тялото си чрез кръвообращението: така тя задейства множество функции от ключово значение за здравето ни.
Съществена роля за обработката на глюкозата играе хормонът инсулин, секретиран от панкреаса: неговата роля е да усвои кръвната захар и така да снабди клетките с така необходимата енергия или да „складира“ излишните глюкозни молекули (те, от своя страна, се натрупват в черния дроб под формата на гликоген или служат като енергийни резервоари под формата на мазнини).
За диабет говорим тогава, когато, поради проблем с инсулина и глюкозните молекули, организмът не успява да усвои кръвната захар правилно и тя запазва постоянно високи стойности. С времето тези пикове на глюкозата водят до сериозни увреждания на органи и системи в тялото. Хипергликемия наблюдаваме тогава, когато са налице прекомерно високи стойности на глюкоза в кръвта, а хипогликемия – прекомерно ниски. Пиковете и спадовете обикновено следват един след друг и са потенциално животозастрашаващи състояния.
Медицината познава три типа диабет – от първи тип, от втори тип и гестационен диабет. Докато гестационният диабет се развива по време на бременност и обикновено отшумява след нея, диабет тип I и тип II са хронични по своята същност и изискват необходими терапии и лечения за поддържане на състоянието и постигането на максимално ниво на здраве.
Разлики между диабет от първи и втори тип
Диабет тип I е автоимунно заболяване, при което имунната ни система атакува клетките в панкреаса, отговорни за произвеждането на инсулин. В резултат на това пациентът е задължително да подава инсулин външно през целия живот, тъй като липсата на инсулинови клетки прави невъзможно усвояването на глюкозата. Най-често този тип диабет се отключва и диагностицира в ранно детство или юношеска възраст. При него панкреасът ни не произвежда изобщо инсулин.
За диабет от втори тип говорим тогава, когато с времето тялото ни или става резистентно на инсулиновите клетки, или панкреасът не секретира достатъчно от тях. Обикновено се развива след 45г., но начинът на живот и храненето на съвременния човек са причина това заболяване да се открива все по-често при доста по-млади хора. Ако имаме диабет тип II, то трябва да предприемем ключови промени в ежедневието си, съпътствани от прием на медикаменти, а не рядко и прием на инсулин.
Инсулиновата резистентност се окачествява като начална фаза на възникване на диабет от втори тип – при нея клетките ни стават слабо чувствителни към инсулина, което възпрепятства нормалния синтез на глюкозата, тъй като хормонът не може да се свърже с инсулиновите рецептори на клетката и да „извлече и усвои“ наличната в нея кръвна захар.
И така, кои са рисковите фактори за възникване на диабет тип II?
- нездравословна и неоптимална диета – приемането на храни, богати на захар, прости въглехидрати и трансмазнини са сред основните виновници.
- липсата на достатъчна физическа активност – известно е, че движението спомага за по-добрия контрол на кръвната захар и поддържането на нейните нормални нива.
- поддържане на високо тегло – един от симптомите на инсулиновата резистентност, която е възможно да прерасне в диабет тип II, е натрупването на излишни килограми в областта на корема.
- генетика и фамилна обремененост– изследванията сочат, че съществува повишен риск от развитие на заболяването в случаите, в които то се среща в семейството;
- възраст и сблъсък с гестационен диабет в миналото – с времето рискът от развитие на диабет от втори тип се повишава, особено ако са налице някои от гореизброените рискови фактори.
Добрата новина е, че можем да си помогнем много и да сведем шанса от разболяване до минимум. Фокусът върху храната е от съществено значение – съзнателният избор на пълнозърнести храни, фибри под формата на зеленчуци и плодове, нетлъсто месо и полезни мазнини определено може бързо да рестартира организма и да повиши инсулиновата чувствителност. Избягвайте твърде много захар и газирани напитки. Включването на поне 150 минути седмично интензивна физическа активност също благоприятства здравето и е превенция срещу диабет. Контролът на теглото и стреса, както и добрият и качествен сън също са способни да забавят или изцяло да отложат клиничната изява на болестта. Разбира се, не забравяйте да се профилактирате често и да спазвате ежегодните си лекарски консултации.
Микробиом, пробиотици и диабет тип II – свързващите звена
Споменахме вече колко съществена роля изиграва храната: когато приемаме огромни количества захар, прости въглехидрати и нищожно количество протеини, фибри, витамини и минерали, сме все по-застрашени от възникването на диабет от втори тип. В допълнение към това обаче, ние нарушаваме и своя микробиом, а както ще видим по-надолу, той е възможно да изиграе ключова роля при превенцията и менажирането на този тип диабетно заболяване.
Нашият микробиом представлява сложна екосистема от трилиони микроорганизми, населяващи нашите черва – биват различни по вид и функция микроби – гъбички, бактерии и различни вируси. Делим ги условно на „полезни“ и „вредни“, но истината е, че, работейки в синхрон, те поддържат здравето не само на червата ни, но и на целия ни организъм. Докато ние осигуряваме на тези микроорганизми хранителна среда, те ни връщат услугата като се грижат за множество ключови механизми: микробиомът поддържа здравата чревна мембрана и така в кръвообращението ни не навлизат отпадни и непотребни от храносмилането продукти, синтезират невротрансмитери и хормони, направляват редица имунни, ендокринни и нервни функции и помагат при усвояването на много витамини и минерали.
Когато обаче се храним нездравословно, изложени сме на прекомерно високи нива на стрес и не спим достатъчно, ние разрушаваме своя микробиом и постигаме състояние на дисбиоза – когато „вредните“ микроорганизми вземат превес над „полезните“. Оттам следва цяла каскада от неблагоприятни последствия, част от които са невъзможност на стомашно-чревния ни тракт да се бори с риска от диабет тип II.
На помощ биха могли да ни се притекат пробиотиците – щамове „полезни“ бактерии, които можем да открием в много ферментирали храни, както и под формата на хранителни добавки. Те успешно могат да колонизират червата ни и да възвърнат състоянието на баланс, а оттам и съвсем успешно да подкрепят тялото ни в борбата срещу инсулиновата резистентност и диабета от втори тип. Ето как се случва това на практика:
- За пробиотичните щамове е известно, че стимулират производството на късоверижни мастни киселини (SCFAs) като бутират и пропионат, а те, от своя страна, намаляват инсулиновата резистентност и така по естествен начин подкрепят метаболизма на кръвната захар.
- Знаете ли, че свръхреактивната имунна система и прекомерният синтез на провъзпалителни цитокини също имат своята роля при възникването на инсулинова резистентност, а оттам и на диабет тип II? Пробиотиците имат чудното свойство да потискат прекомерно силния имунен отговор и така да модулират нивата на възпалителните цитокини като TNF-α и IL-6.
- Известно е, че определени пробиотични щамове – например Lactobacillus Rhamnosus – улесняват метаболизма на въглехидратите. Така те успешно редуцират постпрандиалния пик на кръвната захар (ще рече рязкото покачване на глюкозата непосредствено след хранене).
- Пробиотиците съумяват да стимулират отделянето на GLP-1 (глюкагон-подобен пептид-1), който, от своя страна, подобрява инсулиновата секреция от панкреаса и засилва усещането за ситост. Така понижаваме риска от преяждане, глад за сладко и въглехидрати и честите похапвания – все положения, имащи свойството да влияят на кръвната захар и да предизвикат нейните пикове и сривове.
От ПроЛакт предоставят на нашето внимание точната пробиотична добавка, способна да се погрижи за здравето на нашия микробиом и организъм като цяло. ProLact Detox+ е пробиотик, който комбинира полезните бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus с мощния природен екстракт силимарин, извлечен от бял трън. Тази синергична формула е създадена за подкрепа на чернодробната функция и метаболизма, като оказва положително влияние върху регулирането на глюкозния метаболизъм и инсулиновата чувствителност. Силимаринът е известен със своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, които спомагат за намаляване на оксидативния стрес – ключов фактор при диабет тип 2 и инсулинова резистентност. ProLact Detox+ подпомага баланса на чревната микробиота, която играе важна роля в метаболитните процеси, и предлага цялостна подкрепа за хора с метаболитни нарушения.
Ключът към здравето и дълголетието е в превенцията – грижете се за себе си и слушайте сигналите, които тялото ви изпраща. Това е неговият начин да ви каже от какво има нужда. Бъдете щастливи и усмихнати!