Защо българските пациенти чакат 9-12 месеца повече за иновативни онкологични терапии?
Интервю с проф. д-р Кристоф Цилински
Професор Цилински, защо съществуват такива значителни разлики във времето за достъп до нови онкологични терапии в Европа?
Основната причина е регулаторна. В Австрия, както и в други страни от Западна Европа, новите онкологични медикаменти могат да бъдат предписани само три месеца след одобрението им от Европейската агенция по лекарствата (EMA). В държави като България, този процес често отнема между 9 месеца и 1 година, а в някои случаи дори до 10 години. Това създава сериозно неравенство в лечението – неравенство, което измерваме не само във време, но и в човешки животи.
Какви последици има това забавяне за пациентите?
За пациенти с напреднал рак всеки месец е от значение. Иновативните терапии – като имунотерапията и таргетираните лекарства – значително подобряват преживяемостта и качеството на живот. Закъснение от 9-12 месеца в достъпа до такова лечение означава, че много пациенти няма да получат шанс да се възползват от него навреме. В някои случаи, когато най-накрая терапията стане достъпна, болестта вече е напреднала твърде много.
Вие ръководите едно от най-комплексните частни онкологични звена в Централна и Източна Европа. Какво отличава WPK Cancer Center?
WPK Central European Academy Cancer Center разполага с интердисциплинарен „Tumor Board“, който включва онколози, хирурзи, патолози, радиолози и други специалисти. Ние разработваме индивидуален план на лечение за всеки пациент, базиран на най-новите международни насоки и генетичен анализ на тумора. Освен това, като частен център с научна мисия, можем да предложим достъп до най-новите терапии веднага след тяхното одобрение, без нужда от допълнителни административни пречки.
Каква е ситуацията с българските пациенти?
За последните няколко години сме лекували над 250 български пациенти във Wiener Privatklinik, като около 80% от тях са с онкологични заболявания. Много от тези случаи са редки видове рак, като саркоми, за които липсват терапевтични възможности в България. Лекари от България често насочват пациентите към нас именно поради липса на достъп до необходимото лечение в страната им.
Какво може да се направи, за да се преодолее това неравенство?
Необходим е диалог между регулаторните органи, фармацевтичните компании и болничните институции. Но най-вече е необходимо политическо желание за съкращаване на времето между одобрението на едно лекарство и неговата реална наличност. Докато това се случи, ние в WPK ще продължим да предоставяме възможности на пациентите от Източна Европа да получат лечение, което иначе би им било отказано поради бюрокрация, а не по медицински причини.
