Кои профилактични изследвания е важно да правим всяка година

Профилактиката – нещо толкова важно, което често бива пренебрегвано поради липса на елемент “спешност”. Този процес често се свързва с идеята веднъж годишно да посетим лаборатория и да изследваме „всичко“. Медицинският подход обаче е по-различен. Няма един универсален набор от кръвни и образни изследвания, който всеки здрав човек трябва да прави всяка година.

Част от профилактичните прегледи действително са ежегодни, но други се извършват през две, три или пет години, при достигане на определена възраст или само когато са налице конкретни рискови фактори.

Затова, когато се питаме какви профилактични изследвания да си направим, по-правилният въпрос е: кои изследвания са подходящи за моята възраст, пол, здравословно състояние и фамилна обремененост?

В България всички здравноосигурени лица над 18 години имат право на един профилактичен преглед през календарната година при личния лекар. Допълнителните изследвания се определят според възрастта и индивидуалния риск.

Нека разгледаме повече за профилактичните прегледи, които могат да служат като добра превенция на редица здравословни проблеми.

Какво включва ежегодният профилактичен преглед при възрастните хора

Годишната профилактика не започва непременно от лабораторията. Значителна част от най-важната информация за здравето може да бъде получена още по време на прегледа.

Според действащия профилактичен пакет на НЗОК при лицата над 18 години годишният преглед при общопрактикуващия лекар включва:

• анамнеза и оценка на общото здравословно състояние;
• изчисляване на индекс на телесна маса;
• оценка на психичното състояние;
• ориентировъчна проверка на зрителната острота;
• измерване на артериалното налягане;
• електрокардиограма;
• изследване на урина с тест-лента за няколко показателя;
• изследване на кръвната захар на гладно при наличие на определени рискови фактори.

Това е важна разлика. Профилактичният преглед е процес, а не просто списък с лабораторни показатели. Кръвното налягане, теглото, промените в здравословното състояние, фамилната история и вече установени рискови фактори могат да определят кои допълнителни изследвания действително са необходими.

Кои профилактични кръвни изследвания е разумно да следим

При хората между 20 и 65 години НЗОК предвижда изследвания като пълна кръвна картина, АСАТ, АЛАТ, креатинин, химично изследване и седимент на урината и пикочна киселина веднъж на пет години, ако няма друга медицинска причина за по-често проследяване. Предвидени са и изследвания за хепатит B и C в определени възрастови периоди.

След 65-годишна възраст пълната кръвна картина вече е включена ежегодно в профилактичния пакет.

Кръвна захар

Изследването на глюкоза е особено важно при хора с повишен риск от захарен диабет. В рамките на годишния профилактичен преглед НЗОК предвижда лабораторно определяне на кръвната захар на гладно при наличие на рискови фактори.

Необходимостта от по-често проследяване може да се промени при наднормено тегло, предходни гранични резултати, установен предиабет, фамилна обремененост или други медицински обстоятелства.

Холестерол и триглицериди

Липидният профил е важен за оценката на сърдечно-съдовия риск, но и тук периодичността не е еднаква за всички.

В профилактичния пакет на НЗОК изследването на триглицериди, общ и HDL холестерол и оценката на сърдечно-съдовия риск са обвързани с възрастта и наличието на заболявания. При определени групи изследването е предвидено веднъж на пет години, ако няма причина да бъде извършвано по-често.

При човек с вече установен висок холестерол, сърдечно-съдово заболяване, диабет или провеждано лечение графикът естествено може да бъде различен.

Какво включват профилактичните прегледи при жените

Освен общия профилактичен преглед при личния лекар, при жените важна част от превенцията са гинекологичните прегледи и профилактиката на заболяванията на млечните жлези.

Гинекологичен профилактичен преглед

Редовният преглед при акушер-гинеколог позволява да бъдат обсъдени промени в менструалния цикъл, болка, необичайно кървене, течение, репродуктивно здраве, контрацепция и други индивидуални рискове. При необходимост лекарят може да извърши допълнителни изследвания или да препоръча подходящ скрининг.

Особено важна част от профилактиката е ранното откриване на рак на маточната шийка. Тук обаче не е правилно да се приема, че всяка жена задължително трябва да прави цитонамазка всяка година. Интервалът и видът на изследването зависят от възрастта, предходните резултати и използвания скринингов метод.

В България действа скринингова кампания за рак на маточната шийка за периода 2025–2030 г., която включва изследване за високорискови типове човешки папиломен вирус – HPV. Целевата група са жени между 25 и 65 години, независимо от здравноосигурителния им статус.

Мамологичен профилактичен преглед

Не по-малко важна е профилактиката на рака на гърдата. Според действащия профилактичен пакет на НЗОК:

• след 30-годишна възраст е предвидено ежегодно мануално изследване на млечните жлези;
• между 30 и 50 години се предвижда ехографско изследване на млечните жлези веднъж на две години;
• между 45 и 69 години се извършва профилактична мамография веднъж на две години;
• след 70-годишна възраст мамографията е предвидена веднъж на три години.

Тези срокове се отнасят до профилактиката при жени без симптоми. При наличие на бучка, промяна във формата или кожата на гърдата, секрет от зърното, необичайно кървене, тазова болка или други оплаквания не трябва да се чака следващият профилактичен преглед.

Фамилната обремененост също може да промени стандартния подход. Жени с близки родственици с рак на гърдата, яйчниците или други свързани онкологични заболявания трябва да обсъдят с лекар дали е необходимо по-ранно или различно проследяване.

Кои профилактични прегледи за важни за мъжете

При мъжете към общата профилактика с напредването на възрастта се добавя и урологичното здраве, като особено внимание се отделя на простатната жлеза.

Профилактичният преглед при уролог може да включва разговор за симптоми и рискови фактори, физикален преглед и при необходимост допълнителни изследвания. Особено важно е да се обсъдят оплаквания като:

• затруднено или прекъсващо уриниране;
• често уриниране, включително през нощта;
• отслабване на струята;
• кръв в урината или семенната течност;
• болка или други промени в пикочно-половата система.

Тези симптоми не означават непременно рак на простатата и често могат да бъдат свързани с доброкачествени заболявания, но изискват медицинска оценка.

Един от използваните показатели при оценката на простатата е простатно-специфичният антиген – PSA, който се изследва чрез кръвна проба. Повишената му стойност сама по себе си не поставя диагноза рак, тъй като PSA може да бъде повишен и при доброкачествено увеличение на простатата, възпаление и други състояния.

НЗОК посочва редовната урологична профилактика като особено важна след 50-годишна възраст, а при мъже с фамилна обремененост – още след 45 години. При съмнителен резултат от PSA могат да бъдат необходими урологичен преглед, образни изследвания и други диагностични стъпки.

Кога започват профилактичните изследвания на дебелото черво

Профилактиката на колоректалния рак е една от областите, в които през 2026 г. настъпва съществена промяна в България.

Министерството на здравеопазването развива национална програма, насочена към мъже и жени между 45 и 75 години. Основното скринингово изследване е количествен фекален имунохимичен тест – FIT – който установява скрита кръв в изпражненията и може да бъде извършен с пробовземане в домашни условия.

Това е важно уточнение, защото профилактичните изследвания на дебелото черво не означават автоматично ежегодна колоноскопия.

А как стоят нещата с профилактичните изследвания на деца

При децата профилактиката е организирана по съвсем различен начин и честотата на прегледите се променя значително с възрастта.

През първата година от живота детето се проследява многократно. Между първата и втората година профилактичните прегледи са четири годишно, а между 2 и 7 години – два пъти годишно, като се следят растежът, физическото и психичното развитие и други показатели.

След 7-годишна възраст профилактичният преглед се провежда веднъж през календарната година и включва измерване на ръст, тегло и кръвно налягане, оценка на физическото развитие, зрението, опорно-двигателната система и изследване на урината за белтък.

Важно е обаче да се знае, че профилактичните кръвни изследвания при децата не се правят автоматично всяка година.

По програмата на НЗОК пълна кръвна картина и изследване на урина са предвидени на определени възрасти – например на 7, 10, 13 и 16 години, а на 16 години се включват и кръвна захар и показатели на липидния профил.

Как да планираме профилактиката си през годината

Вместо всяка година сами да съставяме нов списък от лабораторни показатели, по-практично е профилактиката да бъде организирана в няколко стъпки:

1. Посетете личния си лекар за годишния профилактичен преглед.
2. Носете или осигурете достъп до предходните си резултати, за да не се назначават ненужно повторни изследвания.
3. Уточнете кои изследвания са дължими според възрастта през конкретната година.
4. Споделете фамилната си история, особено за сърдечно-съдови, онкологични и метаболитни заболявания.
5. Обсъдете промените от последната година – тегло, кръвно налягане, нови симптоми, лекарства или промени в начина на живот.
6. Проверете дали попадате в целева група за организиран скрининг, като за рак на маточната шийка или дебелото черво.
7. Следете резултатите във времето, вместо да разглеждате всяко изследване като изолиран момент.

Точно проследяването във времето често е една от най-ценните части на профилактиката. Промяна в даден показател може да бъде по-информативна от една единична стойност, която формално все още попада в лабораторните граници.