Едно от най-големите плашила във фитнес залите е катаболизмът. А когато стане дума за кортизола – хормонът, който активира разграждащите процеси, настава истинска драма. Какво всъщност представлява кортизолът и наистина ли е толкова опасен?
Хормоните на оцеляването
Всяко вещество, произвеждано от организма, има своята роля в поддържането на живота и оцеляването му. Като функция хормоните спадат към сигналните молекули и независимо от структурата и състава си, те активират определени жизнени процеси в клетките.
Кортизолът и адреналинът имат преки задачи, свързани с оцеляването на организма в буквалния смисъл. Те отговарят за мобилизацията му при надвиснала заплаха.
- Адреналинът (и норадреналинът) се освобождава светкавично при възприемане на опасността. Повишава сърдечния пулс и кръвното налягане, за да се обезпечи храненето и дишането на мозъка, мускулите и сърцето. Ускорява метаболизма, улеснява превръщането на гликогена в черния дроб в глюкоза, подготвя тялото за върхово напрежение.
- Кортизолът поддържа кръвното налягане високо, увеличава притока на кръв (хранителни вещества и кислород) към жизненоважните органи. Съдейства за освобождаването на голямо количество глюкоза в кръвта и потиска рецепторната реакция към инсулина. Освобождава мазнините от мастните запаси и вдига нивото на триглецириди в кръвта. Разгражда мускулната тъкан до аминокиселини като материал за бързо производство на глюкоза. Всичко това се случва, за да се осигури гориво за много енергия в ситуациите, които мозъкът разпознава като „бий се или бягай“, и да се увеличи издръжливостта му.
Ползите от хормоните на стреса
Кортизолът има своята роля не само при стресови ситуации, когато нивата му са силно завишени. Много важна е работата му и в нормални условия.
При ниска кръвна захар той разгражда белтъците до аминокиселини и улеснява превръщането им от черния дроб в недостигащата глюкоза, намалява чувствителността на клетките към инсулина. Осигурява енергийните нужди, като освобожвада мастните киселини от мастните депа. Участва в запазването на хомеостазата. Тези функции са от особено значение при продължителни периоди на недостиг на храна.
Поддържа кръвното в норма и оптимизира работата на сърдечносъдовата система. Включва се в работата на имунната система, намалява усещането за болка, повлиява възпаленията и подкрепя защитните сили на тялото. Стимулира вниманието и паметта.
Вредите от високия кортизол
Качествената, резултатна тренировка също се възприема от организма като стрес. Но както във всяка друга реална ситуация, отделеният адреналин и кортизол му помагат бързо да го преодолее. В този смисъл – катаболните хормони на стреса са само част от веригата натоварване – травмиране (стресиране) на мускулите и тялото – възстановяване.
Нещата стават тревожни, когато постоянният стрес поддържа продължително високи нивата на кортизола. Ако сте спортист, това се случва при честа преумора и претрениране. В ежедневието стресорите също са много – недоспиване, недояждане или преяждане, стимуланти, проблемни житейски моменти, работа и т. н. Тогава качествата на стресовия хормон, които са безценни при реални рискови ситуации, стават безусловно опасни:
- Бързо расте инсулиновата резистентност и вероятността за преддиабетно състояние.
- Намаляват нивата на тестостерона, а това засяга не само изграждането на големи и силни мускули, но и цялостното здраве на мъжа и жената. Спада либидото и възпроизводствените възможности и при двата пола.
- Имунитетът е потиснат и отслабен – прекомерните количества превръщат кортизола от съюзник срещу възпаленията в потискащ фактор.
- Увреждат се нервните клетки и се затормозява паметта.
- Влошава се обновяването на костното вещество и намалява костната плътност.
- При трайно повишено производство на кортизол се стига до увреждане на секретиращите го надбъбречни жлези и т. н.
Източник: Кирил Танев / http://www.kiriltanew.com
