Какво трябва да знаем за щитовидната жлеза?

Интервю с унив. проф. д-р Антон Лугер

Какви изследвания са необходими за скрининг на ендокринологични заболявания?

Хормоните са толкова многобройни и участват в контрола на толкова много телесни функции, че редовният скрининг за всички тях не е осъществим. С изключение на диабета и заболяванията на щитовидната жлеза, повечето ендокринни заболявания не са така широко разпространени. За диабета и заболяванията на щитовидната жлеза редовният скрининг е стандартен. Изследванията на повечето други хормони трябва да се обмислят само при наличие на клинични признаци, симптоми или необичайни лабораторни стойности.

Кога е най-добре да се обърнем към ендокринолог – както при мъжете, така и при жените?

Консултация с ендокринолог трябва да се прави само когато признаците, симптомите или необичайните рутинни лабораторни стойности насочват към възможно основно ендокринно заболяване. Ето няколко примера: 

• Повишените серумни концентрации на калций могат да бъдат причинени от повишена активност на паращитовидните жлези. Това са 4 жлези, които се намират в непосредствена близост до щитовидната жлеза. Повишените концентрации на паратиреоидния хормон могат да причинят остеопороза, калциране на бъбреците, стомашни язви, летаргия и кома. 
• Необяснимото увеличаване или намаляване на теглото може да бъде причинено от заболявания на щитовидната жлеза, хипофизата или надбъбречните жлези. 
• Хипертония, която не може да бъде контролирана чрез стандартна терапия с лекарства, може да е причинена от надбъбречната жлеза. 
• Остеопорозата при мъжете или преждевременната остеопороза при жените може да са причинени от заболявания на надбъбречната жлеза, хипофизата, щитовидната жлеза или гонадите (яйчниците при жените, тестисите при мъжете). 
• Промените в разпределението на мазнините, мускулната маса и сила, физиономията, загубата на енергия, засиленото окосмяване при жените (хирзутизъм), нередовната менструация и вторичната аменорея могат да бъдат причинени от заболявания на хипофизната жлеза. 
• Намалените серумни концентрации на натрий и повишените нива на калий могат да бъдат причинени от заболявания на надбъбречните жлези или хипофизата.

Какви симптоми могат да ни сигнализират за проблеми с  щитовидната жлеза?

Симптомите, които изискват допълнителна консултация с ендокринолог, включват промени в размера на щитовидната жлеза, възли или болка, както и признаци и симптоми на дисфункция. Последните могат да бъдат намалена, или повишена активност, наричани хипо- и хипертиреоидизъм, респ. признаци на хипотиреоидизъм включват загуба на енергия, покачване на теглото, запек, по-голяма чувствителност към студ, суха кожа, оредяване на косата, загуба на страничната част на веждите и депресия. Признаците на хипертиреоидизъм включват тахикардия, т.е. ускорен сърдечен ритъм, нервност, безпокойство, тремор, непреднамерена загуба на тегло, диария, повишена чувствителност към топлина, изпотяване и проблеми със съня . 

От хормонална гледна точка защо е важно мъжете да си правят кръвни изследвания?

 Освен рутинните проверки за функцията на щитовидната жлеза, кръвната глюкоза на гладно и концентрацията на тестостерон HbA1c, трябва да се проверяват и концентрациите на тестостерон, когато се забележат симптоми като загуба на либидо, еректилна дисфункция или загуба на окосмяване. Ниските серумни концентрации на тестостерон често се наблюдават при пациенти със затлъстяване, но могат да бъдат и последица от заболявания на хипофизната жлеза, която контролира производството на тестостерон и сперматозоиди в тестисите. Освен изброените по-горе симптоми, ниските концентрации на тестостерон могат да предизвикат остеопороза, намаляване на мускулната маса и увеличаване на мастната маса, което може да влоши метаболизма на глюкозата.

Статистиката показва, че един от всеки двама души с диабет всъщност не знае, че има диабет. Какво трябва да знаят българските пациенти за това заболяване? 

Захарният диабет (ЗД) не е еднотипно заболяване и разпознаването на това, че сте засегнати от ЗД, зависи от вида на диабета, който може да се прояви по различни начини. 

ЗД тип 1 е автоимунно заболяване, което засяга предимно деца и млади хора. Основната причина за ЗД тип 1 е разрушаването на инсулин-произвеждащите клетки на панкреаса от клетки на имунната система. Поради тежките симптоми, които включват прекомерно увеличаване на обема на урината и жаждата, непредвидена загуба на тегло, загуба на енергия, инфекции и понякога пълно нарушаване на обмяната на веществата, водещо до кома, времето за поставяне на диагнозата е кратко. 

 ЗД тип 2, който съставлява около 90% от всички форми на диабет, засяга предимно възрастни. 90% от тези пациенти са с наднормено тегло или затлъстяване и появата му е много по-незабележима. Между началото на нарушената глюкозна обмяна и поставянето на диагнозата, която често се установява случайно, могат да изминат повече от 10 години, през които пациентите не знаят за своето заболяване. По това време вече може да са налице късни усложнения на диабета, напр. очни симптоми.

Съществуват няколко други форми на диабет, сред които диабет при бременност (гестационен диабет), диабет, причинен от лекарства или заболявания на панкреаса, и генетични причини.

Защо е важно да се изследваме за диабет?

Диабет тип 1 може да доведе до животозастрашаващи ситуации на нарушен метаболизъм. Неоткритият ЗД тип 2 може да доведе до късни усложнения, засягащи очите, сърцето, кръвоносните съдове, бъбреците и нервите.

Как можем да предотвратим диабета? 

Здравословният начин на живот, включващ здравословно хранене, редовна физическа активност и недопускане на наднормено тегло и затлъстяване, е в основата на превенцията на ЗД тип 2 и гестационния диабет. За съжаление ЗД тип 1 и по-редките форми на диабет не могат да бъдат предотвратени, но диетата и здравословният начин на живот представляват също така основа за тяхното лечение.

Преддиабет – мит или реалност? Може ли състоянието да се контролира?

Преддиабетът не е мит. Определението за предиабет включва повишена концентрация на глюкоза в кръвта на гладно, повишена концентрация на HbA1c, което е мярка за концентрацията на глюкоза в кръвта до 3 месеца преди извършването на този тест, и нарушен глюкозен толеранс, което означава повишена концентрация на глюкоза в кръвта след перорален прием на 75 г глюкоза. Концентрациите на глюкоза на гладно между 100 и 126 mg/dl (5,6-7,0 mmol/l) се класифицират като предиабет, а над тази стойност – като диабет.  Стойностите на HbA1c между 5,7 % и 6,4 % (39-46 mmol/mol) определят предиабет, а стойностите над тази – диабет. Стойностите на глюкозата на 120-ата минута след перорален прием на 75 g глюкоза между 140 и 200 mg/dl (7,8-11,1 mmol/l) се класифицират като нарушен глюкозен толеранс – предиабет, а над тази стойност – като диабет. 

Няколко проучвания от различни части на света показват, че предиабетът увеличава риска от развитие на диабет. Основата за избягване на преминаването от предиабет към ЗД тип 2 е здравословният начин на живот със здравословно хранене, общо 2 ½ часа физическа активност седмично, извършвана три или повече дни в седмицата, и намаляване на наднорменото тегло и затлъстяването.

Какви кръвни изследвания са полезни за човек с предиабет? 

Контрол на концентрациите на глюкоза в кръвта на гладно, HbA1c, както и контрол на телесното тегло, концентрациите на серумните липиди и кръвното налягане.