Преди да се опитаме да се справим с рака, трябва да разберем как и защо рака дълго време остава “незабелязан” и защо когато вече е открит, е “късно” и изисква агресивна терапия, която вреди на организма като цяло, вместо да го “лекува”.
Както занаем, тялото притежава армия от милиарди бели кръвни клетки (сборно наречени левкоцити), като една от основните им функции е да атакуват и разрушават всичко чуждо, вредно или опасно за организма.
Тогава изглежда логично те да атакуват и раковите клетки, нали? Но вече знаем, че това не се случва. Една от основните причини е, че ракът (раковите клетки) притежават пълните характериски на трофобласт, а трофобластните клетки са добре познати на организма от неговото абсолютно клетъчно начало (ще бъде обяснено по-долу).
Тъй като въпросните трофобластни клетки са част от жизнения цикъл (те са пре-ембрионални), природата ги е създала „невидими“за белите кръвни теца: трофобластните клетки са обвит от тънък мастно-протеинов слой, който носи отрицателен електрически заряд, това е същия заряд който носят и белите клетки: негативен.Както знаем, две еднакви полярности се отблъскват, която е и основната причина трофобластът да остава добре защитен и невидим за белите кръвни телца.
Да разберем какво е трофобласт:
Трогфобластните клетки са специфични пре-ембрионални клетки,които са нещо абсолютно нормално в ранните стадии на бремеността. Интересното тук е че по време на бременността, трофоблатната клетка има поведението на ракова клетка:Трофобластът се множи бързо, като „изяжда” маточната стена,проправяйки си път и подготвяйки място за бъдещия ембрион,който ще се прикрепи към матката и ще получи защита и изхранване от нея.
Трофобластът се образува в резултат на верижна реакция с друга клетка наречена диплиодна тотипотентна клетка (diploid totipotent),за нашите цели нека да я наречем клетката на тоталния живот, тъй като тя съдържа в себе си всички отделни характеристики на целия организъм и има способността да се превърне във всеки вид тъкан или орган, както и във ембрион сам по себе си.
Около 80% от тези клетки на тоталния живот се намират в яйчниците или тестисите, където служат като генетичен резервоар за бъдещото потомство. Останалите са разпространени из цялото тяло и участват активно в регенериране и заздравяване на повредени тъкани, което се случва по следния начин: травми от всякакъв произход, било то повредена тъкан, било физическа травма, химическа реакция или при болест, водят до повишени нива на естроген, чиято роля е да служи като стимулатор или катализатор на заздравяващите процеси в тялото.
Известен (или може би не) научен факт е че, щом влезе в контакт с естроген, тази клетка на тоталния живот започва усилено производството на трофобласт, а когато и трофобластът влезе в контакт с естрогена, това често води до образуването на злокачествени клетки. Виждате ли връзката естроген – трофобласт -рак?
Когато образуването на ракови клетки започне, организмът реагира,като се опитва да ги изолира от останалите, като ги капсулова/обвива с тъкан. Най-честият резултат е образуването на така наречената бучка.
Погледнати през микроскоп, повечето от тези образувания приличат на хибрид между трофобласт и ограждащите го клетки. Интересното тук е че с напредването на развитието на рака,въпросните образувания все по-вече и по-вече започват да приемат класическите характериски / поведение на трофобласт (което автоматично означава и добре защитени от детекция от белите кръвни телца). Например, клетките дори на най-злокачествения от всички ракови: epitheliomas, са неразличими от трофобластните клетки.
Можем ли да “съблечем“ трофобластните / или ракови клетки от техния протеинов пласт защитник и да ги напраим уязвими към белите кръвни телца? Разбира се !!! Част от разрешението се крие в панкреаса, който отделя ензими, като ние наблягаме на един специфичен, наречен трипсин.
Идеалното лечение би трябвало да се бори единствено със злокачествените, без да засяга здравите клетки, или да увеличава риска от образуването на нови ракови.
За да се постигне ефективна борба с едно заболяване от онкологичен характер, раковите клетки трябва на всяка цена да бъдат разпознати от белите кръвни телца. В противен случай“лечението” е ограничено с конвенционалните химио- и лъче-терапии, при които се унищожават както раковите, така и нормалните клетки, и които водят до ужасяващи странични ефекти.
Тук с риск да прозвуча комерсиялно, ще добавя че основата на Програма “Нова Клетка” както и причината за създаването на Програмата е разбиването на въпросния мастно-протеинов слой,като за целта Програмата използва принципи на физиологията/биологията, свързани с поведението на клетките.
Програмата предизвиква оделянето на специфичен ензим от панкреаса, наречен трипсин. Когато този ензим, в определените количества достигне до трофобласта, той успява да пробие „защитния“ му мастно-протеинов слой, и в комбинация със специфичен протокол който чрез промяна на ъгъла на свързване на кислородните с водородните атоми на въпросния допринася за разтварянето на въпросния МП-Слой.
В резултат наблюдаваме промяна на поведението на клетките, лечение, и повишаане на качеството на живота на нуждаещия се, както и в много случаи „тотално излекуване“!!!
Прочети още ТУК.
