В рубриката “Мама и татко питат” в ТВ предаването “Семейно време с мама Йоко” се допитахме до д-р Христова, за да получим отговор на следния зрителски въпрос:  “Как се доказва глутенова непоносимост? С какъв тест? Или е достатъчно да се изключи глутенът за 1-2 седмици и да се проследи разликата?” 

Споделяме с вас отговора и без редакторска намеса: 

“Симптомите на цьолиакията са разнообразни и неспецифични. Класическите симптоми са
свързани със стомашно-чревния тракт: диария, подуване на корема, дискомфорт и редукция
на телесно тегло. Понякога може да има и запек, гадене и повръщане. (1) Повечето деца имат
„класически симптоми“. Симптомите извън гастроинтестиналния тракт вкючват: хронична
умора и херпетиформен дерматит, атопичен дерматит.

Анемията често е вторична (желязодефицитна). При децата може да се наблюдава забавяне на растежа, нисък ръст или
забавяне на пубертета. Част от засегнатите от това състояние остават безсимптомни, (скрийнинг за цьолиакия се прави при пациенти с автоимунни заболявания като диабет тип 1,автоимунна патология на щитовидна жлеза или черен дроб , репродуктивни проблеми,тризомия 21, синдром на Търнър или Уилямс, тези с дефицит на IgA също са изложени на по-
голям риск от цьолиакия спрямо общата популация. (1,4,10)

Диагнозата може да се постави на всяка възраст. Повечето хора обаче се диагностицират като
възрастни, често на възраст между 40 и 45 години . Обострянето на симптомите след
консумацията на глутен не трябва да се приема като диагностичен маркер при липса на
други изследвания, предвид ниската им прогностична стойност за цьолиакия. И обратно-
хранителната толерантност към глутен не изключва цьолиакия. (1,10)

Подходящи първоначални тестове са серумните анти-tTG ( антитела срещу тъканната
трансглутаминаза ) и общи нива на IgA , изследвани на фона на консумация на глутен.
Серумното изследване за антитела, специфични за цьолиакия, е показано за всички пациенти,
при които има съмнение за цьолиакия, включително асимптомптомните , определяни като
високорискови. Когато анти -tTG са позитивни (и нивата на IgA са ниски ) следва изследване
на EMA-IgA ( ендомизумни – IgA антитела). Изследването на нивата на общия IgA е
задължително, защото до 2.6% от хората с цьолиакия имат IgA дефицит, който води до
подвеждащо нисък анти-tTG резултат. Когато общият IgA е нисък , се изследва нивото на
DGP-IgG (антитела дезамидиран глиадин). DGP обаче нямат надеждността на tTG при хора с
нормални титри на IgA. Поради това остават показани само при хора с IgA дефицит.

Дуоденалната биопсия се смяташе за златен стандарт за диагностика , но напредъкът в
надеждността и точността на серологичната диагностика я прави достатъчна в редица случаи
за поставяне на диагнозата при децата. При децата диагностичните критерии изискват анти-
tTG IgA ≥ 10 × горната граница на нормата (ULN) плюс потвърждение с EMA-IgA (или DGP-IgG,
ако има IgA дефицит) и положителени анти-tTG антитела при втора серумна проба! (1,7)
Експертен консенсус определя общия термин „разстройства, свързани с глутена“ като група
заболявания, предизвикани от експозиция на глутена в храната. Така се дефинира терминът
„нецьолиакакална чувствителност към глутен (NCGS)“, за описанието на набор от
интестинални и извънинтестинални прояви, свързани с прием на глутен при изключена
цьолиакия и алергия към протеина на пшеницата. За да се направи разлика между CD и NCGS,
експертен консенсус препоръчва изключване на CD и други възпалителни заболявания. За
разлика от CD при NCGS липсва наличие на ентеропатия, генетично предразположение и
автоантитела. При пациенти с NCGS консенсусът препоръчва изключване на глутена за 12 до
24 месеца преди преоценка на непоносимостта към глутен. (7,8,13)

Алергия към пшеницата

Около 6% от децата проявяват хранителни алергични реакции в първите три години от живота,
като 2,5% са с алергия към краве мляко, 1,5% към яйца и 1% с алергия към фъстъци. Житото е
от петте най-чести храни, които предизвикват алергия при децата,(14) тъй като брашното
предоставя около 70% от протеините в храната. Различни протеини като водно разтворимите
албумин и глобулин и водно неразтворимите глутен и глиадин могат да предизвикат алергия.
По- типична е сред детската популация със средно начало на проявите 5.5 годишна възраст
(3–16 годишни)) с честота на проява 0.5–1%. (13) Познати са два подтипа IgE- медиирана и не
IgE- медиирана. (13,14,15)
IgE-медиирана алергия към пшеница

Поглъщане на алергени (хранителна алергия), инхалиране (респираторни прояви) или кожен
контакт (дерматит , екзема) обуславят T h 2 активация и IgE продукция от плазматичните
клетки. Кръстосаното свързване на два глутенови протеина от IgE включва алергичната
каскада,водеща до освобождаването на хистамин от мастоцити и базофили, обуславящи
клиничната изява на алергията. Най- честите изяви са абдоминални- болка, гадене, повръщане,
диария, газообразуване; кожни- сърбеж и екзема, еритем, атопичен дерматит, респираторни-
ринит, астма, свиркащо дишане, кашлица, ангиоедем. По тежест- от леки до
животозастрашаващи.(13)

Диагнозата алергия към пшеница се подкрепя от тестване с кожни тестове (SPT) и измерване на
общия IgE и специфичния за пшеницата IgE. Въпреки че тези тестове са чувствителни (73% за
SPT, 83% за специфичен IgE), те нямат достатъчно специфичност (73% за SPT, 43% за специфичен
IgE), за потвърждаване на диагнозата. Освен това, специфичното ниво на IgE не е свързано с
тежестта на симптомите и неговото диагностично ниво варира в зависимост от вида на
алергията към пшеница. Серумните IgE анализи за Tri a 19 (омега-5-глиадин) и Tri a 36 (глутенин
с ниско молекулно тегло) са въведени в педиатричната практика в подкрепа на диагнозата
алергия към пшеница. Тестовете са полезни за диагностициране на бебета (< 1-годишна
възраст) със съмнение за това състояние. Базофилен активационен тест (BAT) е приложим в
изследователски условия за оценка на алерген-индуцираното активиране на базофилите, което
количествено определя отговора на базофилите към специфични алергени. BAT има висока
специфичност и чувствителност за диагностика на WA, но изисква специализирано
лабораторно оборудване.(13,15)

За потвърждаване на диагнозата WA понякога се обмислят отворен хранителен
провокационен тест (OFC) и бронхиални провокационни тестове (BCT).”

Припомняме ви гостуването на д-р Христова в първия сезон на “Семейно време с мама Йоко” 
 
video
play-sharp-fill

Д-р Христова е главен асистент в отдел Имунология и Алергология в Национален център по заразни и паразитни болести. Към момента е част от екипите специалисти на ДКЦ Неоклиник и МЦ Гея Мед София.
 
Пациентите на д-р Христова са от всички възрастови групи, но голямата ѝ слабост са децата. В общуването си с малките пациенти тя използва игрови похвати, разказва истории в рими, предизвиквайки естественото детско въображение и жаждата за опознаване на всичко известно и неизвестно. Автор е на книгата “Приказка за алергените”, в която вплита поезията си с медицинска информация, съвети и предписания по образен метафоричен език.