Някога чудили ли сте се защо музикалната терапия е изключително ефективна за хора, които боледуват от Алцхаймер или друга форма на деменция? Най-простичкото обяснение е, че музиката задейства точки на удоволствие в мозъка, което позволява на добрите спомени да изплуват и да ни залеят, като не позволяват на други тревожни мисли да вземат превес.

Вероятно сте гледали или случайно сте попадали на видео в интернет с част от популярния документалния филм “Alive Inside”. Възрастен мъж с късна деменция, който живее в Дом за възрастни от близо 10 години. Той едва отваря очите си, отдавна не отговаря. Каквото и да опитват в центъра през последните 2 години – масажи, разговори – не постигат никакъв резултат, за да функционират тялото и умът му отново нормално. Докато един ден не му поставят слушалки, а от устройството отпред зазвучава любимата му музика от миналото. Резултатът е невероятен. Мъжът „оживява“, започва да пее, отваря широко очи и дори клати крака сякаш танцува. Немският философ Имануил Кант нарича музиката „разтърсващо изкуство“ и случаят на Хенри (мъжът с деменция) го доказва – той е буквално разтърсен, сякаш невидима сила го връща обратно към живота. Щом свалят слушалките, за известно време ефектът от музиката не спира. Напротив – обикновено немият и неспособен да отговаря на простички въпроси Хенри, сега използва думи, свързва изречения без паузи, дори разказва за любовта си към музиката. Мисълта тече гладко. Най-великото постижение е, че помни и знае кой е, възвръща си самоличността благодарение на музиката.

Постепенно музикалната терапия започва да се прилага при повече хора, болни от деменция. Този вид терапия дава на мозъка и тялото тренировка с упражнения за дишане, глас, музикална памет и движение. От научна гледна точка музиката освобождава допамин и серотонин в мозъка – хормоните на щастието, които карат човека да се чувства превъзходно.

Как музикалната терапия въздейства на мозъка?

В зависимост от темпото ѝ, музиката може да намали стреса и възбудата, да накара мозъка бързо да извлича думи, да успокои и да мотивира болния, да понижи кръвното налягане и сърдечната честота, както и да контролира болката. Казано по-просто – музиката активира центровете за удоволствие в мозъка.

Нека не забравяме и паметта.  Музиката може да помогне за припомнянето на спомени – изключително важно за хора, които губят паметта и разсъдъка си. Дори в напреднала фаза на Алцхаймер, хората разполагат с памет за разпознаване. Ако човек има връзка с песен, това е така, защото тя му напомня за човек, място или време.

Какво се прави в центровете с Грижа за паметта?

Експертите съветват домашните асистенти в центровете с Грижа за паметта да пускат музика от края на тийнейджърките години на своите пациенти или от началото на 20-те, или дори когато са били съвсем малки деца. Насърчават ги непрекъснато да звучат любимите им парчета, изпълнители, мелодии, опера, класика, които да ги върнат отново в най-сладките им времена. Доктор Тереза Алисън, музиколог, казва, че „музиката работи най-добре, когато е позната и обичана.“

Д-р Алисън  съветва домашните асистенти да пеят редовно с пациентите и резидентите си, като казва, че сутрешните грижи са много по-приятни и отпускащи, когато се пее, а не директно да се преминава към задълженията за деня. Препоръчителна е по-тихата музика сутрин, когато всички тепърва се будят, а темпото постепенно се ускорява щом се захванат различни домашни задължения в къщата.

Музиката „раздвижва“ мозъка и на възрастни хора, които не са болни от деменция, но са претърпели инсулт или страдат от болестта на Паркинсон и Хънтингтън.  Пациентите, болни от Паркинсон имат проблеми с ходенето, но след Франк Синатра (например) могат неусетно да прекосят цялата стая. И ще изглежда така сякаш не помнят затрудненията си.

Някога пускали ли сте музика на свой по-възрастен роднина или близък? Какво забелязвате?