Във връзка с високите температури през летния сезон напомняме, че най-застрашени от слънчев удар са възрастните над 60 години и децата, както хората със сърдечносъдови заболявания и хората със затлъстяване.

За да се предпазят, хората трябва да стоят на сянка, особено в обедните часове, да се пазят от пряка слънчева светлина, да носят шапка в града и да ползват плажен чадър на плажа, да носят памучни и леки дрехи, да пият повече течности, да не употребяват алкохол през деня, да избягват физическото натоварване, летуващите на морето да не стоят на плажа между 11 и 14 часа. В случай на слънчев удар болните се пренасят на сянка и им поставят им се студени компреси на главата.

Признаци за слънчевия и топлинния удар

Разликата при топлинен и слънчев удар е в това, че топлинен удар може да се получи не само на слънце. При него най-неприятното усложнение е, че спира отделянето на пот в следствие на дехидратация, за разлика от слънчевия удар, при който потоотделянето е запазено. Топлинен удар може да се получи при работа в топли и влажни помещения, при задушно време и висока влажност на въздуха и на открито. При такива условия се затруднява отделянето на топлина от организма към околната среда.

Предразполагащи моменти са за това са усилена физическа работа при пълен стомах, употреба на алкохол, носене на дебели и затворени дрехи, както и наличие на сърдечно-съдово заболяване и затлъстяване.

Признаците на слънчев и топлинен удар са сходни. Налице са главоболие, зачервяване на лицето, обилно изпотяване, ускорено и затруднено дишане, отпадналост, гадене или повръщане, световъртеж и бучене в ушите. При по-тежки форми настъпват загуба на съзнанието, халюцинации и гърчове.

Симптоми на топлинния удар

Симптомите на топлинния удар при началната му фаза са отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, неволно треперене на отделни мускулни групи (крампи).

В следващата фаза се наблюдава нарушение на тонуса и съзнанието до степен на топлинен припадък и рязко се повишава телесната температура до стойности над физиологичните. Налице са общо зачервяване на кожата, без изпотяване.

Важно е да се уточни, че ако не се лекува, това състояние води до спиране на дишането и смърт.

Оказване на първа помощ

Първата помощ при топлинен или слънчев удар трябва да се окаже бързо, независимо от степента на увреждане. Пострадалият се пренася на хладно, сенчесто и проветриво място, поставя се в полуседнало положение, дрехите се разхлабват, необходимо да се напръска с вода и на главата да се постави студен компрес. Мокри кърпи се поставят и на гърдите, корема и гърба на пострадалия и му се дава да пие студена вода. Ако пострадалия е в състояние да приема течности му се дава обилно да пие охладени и подсладени напитки.

При загуба на съзнание и спиране на дишането и сърдечната дейност се прави изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж. Пострадалият се транспортира в лежащо състояние до медицинско заведение. Най-тежките поражения са кома, депресия на всички жизненоважни функции, но уточни, че ако бъде охладен навреме, човек възвръща нормалния си тонус след 4 до 5 часа.

Първа помощ при топлинен удар

Прилага се след като предварително се изолира въздействието на топлината. Предприема се охлаждане едва след сваляне на дрехите, увиване с изстискан влажен чаршаф, обтриване на тялото с мокра изстудена кърпа или гъба, поставяне на торбички и бутилки със студена вода и лед под мишниците, на чатала и корема.

  • Ако пострадалият е в безсъзнание и наблизо има медицинско лице с медикаменти, телесната температура се понижава посредством венозно вливане на охладен физиологичен серум или поставяне на инжекция аналгин/антиалерзин, мускулно.
  • Ако пострадалият е в съзнание, необходимо е да поема подсладени и охладени течности. При работа в силно овлажнени и топли помещения, е необходимо регулярно приемане на газирана вода.

Спешна медицинска помощ

При всички случаи при необходимост от спешна помощ в ситуация на топлинен или слънчев удар, нуждаещите се трябва да се обърнат към спешните звена на най-близкото лечебно заведение или при невъзможност или отдалеченост на лечебното заведение – към регионалните центрове на спешна медицинска помощ на тел. 150 и 112.

Източник: Министерство на здравеопазването