Изкуственият интелект навлиза все по-осезаемо в медицината, но границата между полезната информация и опасното самолечение понякога може да бъде много тънка.
Д-р Любов Симеонова и доц. Мария Недевска от УМБАЛ „Света Екатерина“ разказаха двете лица на новите технологии – как AI може да подведе пациента, когато се използва за самодиагностика и самолечение, и как същевременно вече подпомага лекарите в реалната медицинска практика.
Д-р Любов Симеонова, онколог в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ “Св. Екатерина”, обърна внимание на все по-разпространената практика хората да описват симптомите си на различни AI платформи и да приемат получените отговори като медицинска диагноза. Според нея технологията може да даде полезна информация и дори да насочи пациента по-бързо към лекар, но може и да го подведе или ненужно да го изплаши.
„Изкуственият интелект може да ни даде база информация, но това не означава, че ни дава диагноза, още по-малко лечение. Тоест той не отменя ходенето на лекар, консултацията с медицински специалист, който всъщност да ни постави реалната диагноза“, посочи д-р Симеонова.
В лекарския кабинет обаче изкуственият интелект има съвсем друга роля. Доц. Мария Недевска, началник на Отделението по образна диагностика на УМБАЛ “Св. Екатерина” показа как технологиите вече подпомагат специалистите по образна диагностика, като анализират медицинските изображения и насочват вниманието им към подозрителни участъци.
AI може да маркира потенциална находка, но именно рентгенологът трябва да прецени нейното значение, да я съпостави с медицинската история, клиничните данни и останалите изследвания на пациента и да даде окончателното заключение.
„На този етап той функционира като наш помощник“, подчерта доц. Недевска.
Така една и съща технология може да има две съвсем различни роли – да бъде лош съветник, когато се превръща в заместител на лекаря, и ценен помощник, когато се използва от медицинския специалист.
