Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн, е дългогодишен преподавател в
Университетската Катедра по инфекциозни болести, паразитология
и тропическа медицина в Медицински университет – София, както и
главен координатор на Експертния съвет по инфекциозни болести.
Като изпълнителен директор на Специализираната болница за
активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван
Киров“ – звеното, където в момента се приемат най-много пациенти
с COVID-19, тя е на „ти“ с всички вируси, познати в България. Затова
се обърнахме към нея за актуална информация относно
разпространението на SARS-CoV-2 в страната и ваксинацията, като
механизъм да се предпазим от тежко боледуване и последващи
усложнения за здравето.
Все повече експерти твърдят, че България навлиза в нова вълна
на COVID-19, какво показва ситуацията в Инфекциозна болница?
COVID-19 е факт – циркулира в обществото и случаите на
хоспитализираните с тази диагноза в Инфекциозна болница
постепенно се увеличават. Опитът на Инфекциозна болница
категорично показва, че до хоспитализация достигат
неваксинираните. Основно при тях има проблеми, свързани както с
острата фаза на заболяването, така и с последиците от COVID-19.
Ако трябва да направим профил на пациентите, които постъпват в
Инфекциозна болница, това най-често са възрастни хора, които се
нуждаят от болнично наблюдение и лечение, като при
неваксинираните заболяването протича сравнително по-тежко. При
тях са и леталните случаи. Пациентите, които са с придружаващи заболявания на различни
органи и системи, прекарват по-леко заболяването, когато са
ваксинирани. Трябва да продължим с обясняването, че хората над
65 г., както и хората от рисковите групи като например –
имунокомпрометирани, трансплантирани, с хронични заболявания,
приоритетно трябва да си поставят ваксина срещу COVID-19, да използват и бустерните дози. Вече е доказано, че неваксинираните изкарват тежко заболяването.
На какво се дължи увеличението на случаите? Защо сега, а не през
есента, каквито бяха прогнозите на много специалисти?
-Не можем да поставим паралел между този вирус и респираторните
вируси като грип, парагрип, RSV и др. Те просто не са еднакви.
Разпространението зависи от една страна от мутационните
възможности на вируса SARS-CoV-2, а от друга от недостатъчното
ваксинално покритие. Практиката показва, че той и останалите
респираторни вируси не вървят паралелно, има немалка
заболяемост от COVID-19 и през летните месеци. Сега тази
заболяемост се увеличава. За последната седмица е регистриран
50% ръст на заболяемостта от COVID-19. Редица допълнителни
мутации променят характеристиката на вируса.
По-тежко ли протичат Омикрон и настоящите му подварианти?
-При ваксинираните пациенти клиничните прояви са леко изразени.
Голяма част от тези пациенти се лекуват в домашни условия,
единични се хоспитализират и обикновено заболяването завършва с
оздравяване. Не мога да кажа, че има съществена разлика в
клиничното протичане по отношение на тежест на Омикрон, който
циркулира в страната от май тази година. При неваксинираните
лица определено се наблюдава по тежко протичане и рисковете за
продължителни последици са налице. Подчертавам, че при
ваксинираните пациенти една остра респираторна инфекция
преминава значително по-леко и голяма част от хората се лекуват
амбулаторно от съответните специалисти.
Препоръчвате ли прилагането на втора бустерна иРНК ваксина
срещу COVID-19 и кой трябва да си я постави приоритетно?
-Категорично препоръчвам. Съответните категории пациенти, които
трябва да си поставят приоритетно втора бустерна ваксина, са ясни.
Информация за тях е публикувана и на сайта на Министерството на
здравеопазването, и на страницата на кампанията „+мен“. Всяка
европейска страна има собствени решения по отношение на
възрастта за втората бустерна доза, дали над 65 или над 70 години.
Експертите у нас и особено Експертният консултативен съвет по
надзор на имунопрофилактиката препоръчват втора бустерна доза с
информационна РНК да се приложи не по-рано от четири месеца
след първия бустер при лицата над 65 години. Допълнително, втори бустер е желателно да си поставят и рисковите групи – лица с хронични заболявания на различни органи и системи,
имунокомпрометирани, трансплантирани, медицински специалисти
и др. Клиничният опит показа тежко протичане при пациенти с
диабет и нефрологични заболявания. Клинични проучвания,
публикувани до момента, вкл. и български, показват, че с времето
имунитетът спрямо този вирус намалява, особено в нивата на
неутрализиращите антитела. Затова се наблюдават и повторни
заболявания с различни варианти и подварианти на SARS-CoV-2. В
Инфекциозна болница в момента приемаме жена с онкозаболяване,
която сподели, че за трети път е положителна за COVID-19. Ето един
от примерите, които показват, че оценката на имунитета е
индивидуална и зависи от корелацията на хуморалния и клетъчно-
медиирания. Професионалният мотив е да накараме да се
активират защитните механизми с втора бустерна доза, дори да е
имало среща с този вирус (заболяване или ваксинация). Това няма
негативно влияние спрямо индивида.
Вторият бустер гарантира ли ни ефективна защита от новите
варианти на Омикрон – ВА.4. и ВА.5?
– Да, категорично! Потвърждава го практиката – ваксинираните
прекарват много по-леко това заболяване, а неваксинираните
боледуват по-често, по-тежко и по-често биват хоспитализирани.
Тези варианти циркулират от няколко месеца.
С оглед увеличаването на случаите освен ваксинирането,
препоръчвате ли и други правила, които да спазваме, за да се
предпазим от заразяване?
-По този въпрос има единомислие сред медицинските специалисти:
трябва да се спазват правилата за лична хигиена и за дистанция.
Ясно е, че когато се събират повече хора на едно място, рискът от
зараза със SARS-CoV-2 е по-висок. Счита се, че той е около 30-40%
по-висок при Омикрон в сравнение с останалите варианти на
коронавируса и другите респираторни инфекции. Дезинфекцията,
използването на предпазни маски на обществени места, където се
събират много хора – това са правила, които трябва да се спазват
паралелно с ваксинацията. На много обществени места като банки,
магазини, аптеки и др. продължава да има табела с надпис да не
влизат повече от двама души, както и да се сложи предпазна маска.
Това е отговорно поведение! Индивидуалната грижа на всеки от нас,използването на лични предпазни средства, личната хигиена, заедно с ваксинопрофилактиката ще доведат до разумно снижаване
и контролиране на заболяемостта.
А какво ще кажете на хората, които все още не са се ваксинирали
срещу COVID-19?
Ще кажа, че ваксините доказаха своята надеждност за
минимизиране на тежките последици от заболяването. В никакъв
случай рисковете не са толкова сериозни, че да се отказваме от
ваксинация. Една трета от пациентите, които в момента са хоспитализирани в
Инфекциозна болница, са над 80 г. Всеки ден питам близките на
хора с COVID-19 над 75, 80, 89-годишна възраст защо не са
профилактирали родителите си, защо не са ги ваксинирали, но не
получавам ясен отговор. Те безспорно съжаляват, защото
влошаването на хроничните заболявания, при допълнително
заразяване с този вирус е реален факт, както е факт, че имунната
реактивност на организма на тази възраст не е адекватна, не е
такава, каквато е при децата, които боледуват по-рядко. Така че, от
наблюденията ни върху различните профили на пациенти са в
основата на професионалните ни мотиви за ваксинация.
Удовлетворена съм, че голяма част от медицинския персонал у нас,
включително и в Инфекциозна болница, са профилактирани. Те са в
ежедневен контакт с пациентите с COVID-19 и независимо от
индивидуалните предпазни мерки, са убедени и в необходимостта
от ваксинация.
И все пак кой е по-добрият имунитет – постваксиналният или
постинфекциозният?
-Мненията на всички медицински специалисти са еднозначни. Вече
има достатъчно научен материал по въпроса. Разбира се, че
постваксиналният имунитет е по малко рисковият за преодоляване
на инфекцията, без опасност от тежко протичане и усложнения. При
ваксинация се изграждат съответните специфични антитела и се
включват защитни механизми спрямо ключови белтъци на вируса,
блокирайки неговото навлизане в клетките. Постинфекциозният
имунитет е свързан с разболяването от COVID-19 с цялата гама от
рискове и адекватност на имунната защита. Не е логично да смятам,
че е разумно да прекараме заболяването, за да разчитаме на
постинфекциозния си имунитет. Нашите данни показват по-лекотопротичане при профилактиране. Дори да се разболеят тези хораимунната система посреща заболяването подготвена.
Информация и снимка: Министерство на здравеопазването