Интервю с Проф. д-р Татяна Червенякова

Пациентите с придружаващи заболявания прекарват по-леко COVID-19, ако са ваксинирани

От Editor

Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн, е дългогодишен преподавател в
Университетската Катедра по инфекциозни болести, паразитология
и тропическа медицина в Медицински университет – София, както и
главен координатор на Експертния съвет по инфекциозни болести.

Като изпълнителен директор на Специализираната болница за
активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван
Киров“ – звеното, където в момента се приемат най-много пациенти
с COVID-19, тя е на „ти“ с всички вируси, познати в България. Затова
се обърнахме към нея за актуална информация относно
разпространението на SARS-CoV-2 в страната и ваксинацията, като
механизъм да се предпазим от тежко боледуване и последващи
усложнения за здравето.

Все повече експерти твърдят, че България навлиза в нова вълна
на COVID-19, какво показва ситуацията в Инфекциозна болница?

COVID-19 е факт – циркулира в обществото и случаите на
хоспитализираните с тази диагноза в Инфекциозна болница
постепенно се увеличават. Опитът на Инфекциозна болница
категорично показва, че до хоспитализация достигат
неваксинираните. Основно при тях има проблеми, свързани както с
острата фаза на заболяването, така и с последиците от COVID-19.
Ако трябва да направим профил на пациентите, които постъпват в
Инфекциозна болница, това най-често са възрастни хора, които се
нуждаят от болнично наблюдение и лечение, като при
неваксинираните заболяването протича сравнително по-тежко. При
тях са и леталните случаи. Пациентите, които са с придружаващи заболявания на различни
органи и системи, прекарват по-леко заболяването, когато са
ваксинирани. Трябва да продължим с обясняването, че хората над
65 г., както и хората от рисковите групи като например –
имунокомпрометирани, трансплантирани, с хронични заболявания,
приоритетно трябва да си поставят ваксина срещу COVID-19, да използват и бустерните дози. Вече е доказано, че неваксинираните изкарват тежко заболяването.

На какво се дължи увеличението на случаите? Защо сега, а не през
есента, каквито бяха прогнозите на много специалисти?

-Не можем да поставим паралел между този вирус и респираторните
вируси като грип, парагрип, RSV и др. Те просто не са еднакви.
Разпространението зависи от една страна от мутационните
възможности на вируса SARS-CoV-2, а от друга от недостатъчното
ваксинално покритие. Практиката показва, че той и останалите
респираторни вируси не вървят паралелно, има немалка
заболяемост от COVID-19 и през летните месеци. Сега тази
заболяемост се увеличава. За последната седмица е регистриран
50% ръст на заболяемостта от COVID-19. Редица допълнителни
мутации променят характеристиката на вируса.

По-тежко ли протичат Омикрон и настоящите му подварианти?

-При ваксинираните пациенти клиничните прояви са леко изразени.
Голяма част от тези пациенти се лекуват в домашни условия,
единични се хоспитализират и обикновено заболяването завършва с
оздравяване. Не мога да кажа, че има съществена разлика в
клиничното протичане по отношение на тежест на Омикрон, който
циркулира в страната  от май тази година. При неваксинираните
лица определено се наблюдава по тежко протичане и рисковете за
продължителни последици са налице. Подчертавам, че при
ваксинираните пациенти една остра респираторна инфекция
преминава значително по-леко и голяма част от хората се лекуват
амбулаторно от съответните специалисти.

Препоръчвате ли прилагането на втора бустерна иРНК ваксина
срещу COVID-19 и кой трябва да си я постави приоритетно?

-Категорично препоръчвам. Съответните категории пациенти, които
трябва да си поставят приоритетно втора бустерна ваксина, са ясни.
Информация за тях е публикувана и на сайта на Министерството на
здравеопазването, и на страницата на кампанията „+мен“. Всяка
европейска страна има собствени решения по отношение на
възрастта за втората бустерна доза, дали над 65 или над 70 години.
Експертите у нас и особено Експертният консултативен съвет по
надзор на имунопрофилактиката препоръчват втора бустерна доза с
информационна РНК да се приложи не по-рано от четири месеца
след първия бустер при лицата над 65 години. Допълнително, втори бустер е желателно да си поставят и рисковите групи – лица с хронични заболявания на различни органи и системи,
имунокомпрометирани, трансплантирани, медицински специалисти
и др. Клиничният опит показа тежко протичане при пациенти с
диабет и нефрологични заболявания. Клинични проучвания,
публикувани до момента, вкл. и български, показват, че с времето
имунитетът спрямо този вирус намалява, особено в нивата на
неутрализиращите антитела. Затова се наблюдават и повторни
заболявания с различни варианти и подварианти на SARS-CoV-2. В
Инфекциозна болница в момента приемаме жена с онкозаболяване,
която сподели, че за трети път е положителна за COVID-19. Ето един
от примерите, които показват, че оценката на имунитета е
индивидуална и зависи от корелацията на хуморалния и клетъчно-
медиирания. Професионалният мотив е да накараме да се
активират защитните механизми с втора  бустерна доза, дори да е
имало среща с този вирус (заболяване или ваксинация). Това няма
негативно влияние спрямо индивида.

Вторият бустер гарантира ли ни ефективна защита от новите
варианти на Омикрон – ВА.4. и ВА.5? 

– Да, категорично! Потвърждава го практиката – ваксинираните
прекарват много по-леко това заболяване, а неваксинираните
боледуват по-често, по-тежко и по-често биват хоспитализирани.
Тези варианти циркулират от няколко месеца.

С оглед увеличаването на случаите освен ваксинирането,
препоръчвате ли и други правила, които да спазваме, за да се
предпазим от заразяване?

-По този въпрос има единомислие сред медицинските специалисти:
трябва да се спазват правилата за лична хигиена и за дистанция.
Ясно е, че когато се събират повече хора на едно място, рискът от
зараза със SARS-CoV-2 е по-висок. Счита се, че той е около 30-40%
по-висок при Омикрон в сравнение с останалите варианти на
коронавируса и другите респираторни инфекции. Дезинфекцията,
използването на предпазни маски на  обществени места, където се
събират много хора – това са правила, които трябва да се спазват
паралелно с ваксинацията. На много обществени места като банки,
магазини, аптеки и др. продължава да има табела с надпис да не
влизат повече от двама души, както и да се сложи предпазна маска.
Това е отговорно поведение! Индивидуалната грижа на всеки от нас,използването на лични предпазни средства, личната хигиена, заедно с ваксинопрофилактиката ще доведат до разумно снижаване
и контролиране на заболяемостта.

А какво ще кажете на хората, които все още не са се ваксинирали
срещу COVID-19?
Ще кажа, че ваксините доказаха своята надеждност за
минимизиране на тежките последици от заболяването. В никакъв
случай рисковете не са толкова сериозни, че да се отказваме от
ваксинация. Една трета от пациентите, които в момента са хоспитализирани в
Инфекциозна болница, са над 80 г. Всеки ден питам близките на
хора с COVID-19 над 75, 80, 89-годишна възраст защо не са
профилактирали родителите си, защо не са ги ваксинирали, но не
получавам ясен отговор. Те безспорно съжаляват, защото
влошаването на хроничните заболявания,  при допълнително
заразяване с този вирус е реален факт, както е факт, че имунната
реактивност на организма на тази възраст не е адекватна, не е
такава, каквато е при децата, които боледуват по-рядко. Така че, от
наблюденията ни върху различните профили на пациенти са в
основата на професионалните ни мотиви за ваксинация.
Удовлетворена съм, че голяма част от медицинския персонал у нас,
включително и в Инфекциозна болница, са профилактирани. Те са в
ежедневен контакт с пациентите с COVID-19 и независимо от
индивидуалните предпазни мерки, са убедени и в необходимостта
от ваксинация.

И все пак кой е по-добрият имунитет – постваксиналният или
постинфекциозният?

-Мненията на всички медицински специалисти са еднозначни. Вече
има достатъчно научен материал по въпроса. Разбира се, че
постваксиналният имунитет е по малко рисковият за преодоляване
на инфекцията, без опасност от тежко протичане и усложнения. При
ваксинация се изграждат съответните специфични антитела и се
включват защитни механизми спрямо ключови белтъци на вируса,
блокирайки неговото навлизане в клетките. Постинфекциозният
имунитет е свързан с разболяването от COVID-19 с цялата гама от
рискове и адекватност на имунната защита. Не е логично да смятам,
че е разумно да прекараме заболяването, за да разчитаме на
постинфекциозния си имунитет. Нашите данни показват по-лекотопротичане при профилактиране. Дори да се разболеят тези хораимунната система посреща заболяването подготвена.

Информация и снимка: Министерство на здравеопазването

Може да прочете още

Този уебсайт използва "бисквитки". Това се извършва с цел оптимална работа на сайта и събиране на информация за използването му от потребителите. Ние не събираме лични данни. Като изберете да приемете използването на "бисквитки", можем да компилираме статистика директно или чрез нашите партньори по време на Вашето посещение. За повече информация, вкл. как се откажете от използването на някои видове "бисквитки", моля, прочетете нашата Политика за бисквитките. Приемам Прочети още

Политика на бисквитки