Стани абонат

Създай своя акаунт още днес.

― РЕКЛАМА ―

Иновации в борбата с детското затлъстяване: Проектът BIO-STREAMS в действие

Наднорменото тегло и затлъстяването в детска и юношеска възраст са едни от най-съществените обществено-здравни проблеми. Класификацията на отклоненията от нормалното тегло се определя според...
HomeTopХипертония – какво е и как се лекува?

Хипертония – какво е и как се лекува?

Сред най-честите заболявания на хората в 21-и век се нарежда и хипертонията. Позната е още като повишено кръвно налягане и въпреки че понякога остава на заден план и се игнорира от потърпевшите, се характеризира като сериозно състояние, което изисква мерки и лечение.

Тя се характеризира с повишено налягане в артериите, което може да доведе до редица здравословни проблеми, включително сърдечни заболявания, инсулти и бъбречни заболявания, което не бива да бъде подценявано и следва да бъде взето предвид.

От сайт за здраве Code Health сме тук, за да ви дадем важна информация за хипертонията, симптоми, по които да я познаете, причините за възникването ѝ, които може да се стремите да ограничите и методите за лечение. Останете с нас и вижте следващите редове от блог статията.

Какво представлява хипертонията?

Хипертонията се появява, когато силата на кръвта, която се изтласква през артериите, е с по-високи стойности от нормалните.

Кръвното налягане се измерва с две числа – систолно, което на апаратите за кръвно се обозначава като гореразположено, отразяващо налягането при съкращение на сърцето, и диастолното, прието като долно число, което отразява налягането, когато сърцето е в състояние на почивка между ударите.

Какви видове хипертония има според стойностите?

Нормалното кръвно налягане е обикновено под 120/80 mmHg, докато при високото се наблюдават повишени стойности както на систолните, така и на диастолните показатели.

За нарушение се смятат стойности над 130 mmHg за систолично и над 89 mmHg за диастолично.

Според стойностите хипертонията се дели на:

  1. Първа степен – при стойности от 140/90 до 159/99 се приема за първа степен отклонение. Тук е важно да проследите състоянието – дали е възникнало единично или спорадично, или има постоянен характер. При този тип диагностицирането се извършва самостоятелно или от лекуващ лекар, който проследява стойностите. Редно е да се вземат мерки на момента, които касаят най-вече начина на живот. При първа степен хипертония, лекарите по-рядко изписват лекарствени продукти за контролирането на кръвното налягане. По-често съветват за промени в хранителните навици, намаляване на цигарите, алкохола, кофеиновите напитки, мазните храни и други такива, които стимулират покачването.
  2. Втора степен – проблемът тук е по-сериозен и иска повишено внимание. За втора степен се приема при стойности на кръвното налягане, които са над 160 mmHg за систолично и над 100 mmHg за диастолично.
  3. Трета степен – като най-сериозно се приема състояние, което отчита кръвно налягане със стойности над 180/120 mmHg. Тук се изискват спешни мерки, защото стойностите служат за индикация на сериозен здравословен проблем.

Препоръчително е да вземеме мерки още на първа степен, за да си спестите задълбочаване и усложняване на състоянието.

Могат да се класират още като есенциална (първа степен), вторична, която най-често се причинява от ендокринни заболявания и отклонения, пулмонална, която атакува артериите, захранващи белите дробове и порталната, атакуваща вените, които пренасят кръв до черния дроб.

Симптоми на хипертония

Много често хипертонията протича без явни симптоми и може да остане незабелязана за дълги периоди време. Някои хора обаче могат да изпитват главоболие, замаяност, кървене от носа или задух, особено при много високи стойности на налягането.

При втора и трета степен могат да се наблюдават бодежи и натиск в сърцето и кръв в урина, придружени с другите симптоми.

Кои са причините за поява?

Рискът от развитие на хипертония се увеличава от някои фактори, касаещи начина на живот. Причините могат да бъдат разнообразни и често включват комбинация от генетични, физиологични и други фактори.

Най-честите причини за развитие на заболяването са:

  1. Генетични фактори – при този тип заболявания наследствеността играе значителна роля. При наличие на семейна обремененост рисковете са по-високи, което налага навременна диагностика, профилактични прегледи при кардиолог и пълноценен начин на живот.
  2. Нездравословен начин на живот – липсата на физическа активност, нездравословно хранене с висок прием на натрий, нисък прием на калий, високо съдържание на наситени и трансмазнини, тютюнопушене и честа консумация на алкохол могат значително да повишат риска от развитие на хипертония.
  3. Затлъстяване – наднорменото тегло увеличава нуждата на тялото от кислород и хранителни вещества, което води до увеличаване на обема кръв, която сърцето трябва да помпа. Това, от своя страна, повлиява артериалното налягане.
  4. Възраст – рискът от развитие на хипертония се увеличава с напредване на възрастта. С течение на времето артериите могат да станат по-удебелени, което води до увеличаване на кръвното налягане.
  5. Стрес – продължителният стрес може да допринесе за високо кръвно налягане. Това се постига чрез отделянето на хормони, които водят до стеснение на кръвоносните съдове.
  6. Хронични заболявания – бъбречни заболявания, диабет и сънна апнея могат да увеличат риска от развитие на хипертония.

Как се лекува?

След установяване на този проблем идва и определяне на метод за лечение. Най-често се използва комбиниран такъв – медикаментозен прием, съчетан със здравословен начин на живот.

Лекарствените продукти се изписват от вашия кардиолог. Те най-често биват антихипертензивни, като диуретици, бета-блокери, инхибитори и други. Изборът на подходящ продукт зависи от степента на заболяването, индивидуални фактори, като непоносимост и други хронични заболявания, възраст.

Това е основната информация, която трябва да знаете за това често срещано заболяване в областта на кардиологията.

От Code Health сме тук, за да ви представяме всичко съществено и да ви помогнем в превенцията на редица заболявания чрез обогатяване на знанията по конкретните тематики и споделяне на методите за лечение.

Не забравяйте, че всяко състояние е индивидуално и преди да вземате каквито и да е мерки, трябва да се посъветвате с лекуващ лекар, запознат с вашия случай.