Всеки трети европеец е засегнат – до 100 000 по-малко заболели българи до 2030 г. при адекватни политики
Близо 179 млн. европейци живеят с мозъчно заболяване, като според прогнозите на експертите всеки трети човек ще страда от неврологично и/или психично разстройство в определен момент от живота си, сочат данни на Европейската комисия. Известни са повече от 600 мозъчни нарушения, които включват заболявания като болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон, както и други разстройства като епилепсия, депресия, инсулт, мигрена, нарушения на съня, черепно-мозъчни травми, болкови синдроми, зависимости и др.
По данни на Brain Health Atlas за 2021 г., мозъчните заболявания, които оказват най-голяма тежест върху обществото в България, са инсултът, неврологичните и психичните разстройства, припомнят от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ по повод Световния ден на мозъка – 22 юли. Заболеваемостта от болести на мозъка у нас през 2022 г. надхвърля 1 270 000 случая, а смъртността, свързана с тях, е над 33 000 души.
Според анализите и прогнозите на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, ако бъдат приложени правилните политики, то до 2030 г.:
- Броят на засегнатите от мозъчни и психични заболявания в България може да се намали с до 100 000 души, благодарение на иновациите и по-добрия достъп до лечение;
- Годишното бреме (DALY) може да се редуцира с приблизително 15%, което означава хиляди спасени години активен живот;
- Ефективните медицински дейности и терапии могат да спестят на икономиката до 600 млн. евро годишно от директни и индиректни разходи.
Според данни на European Brain Council (EBC), едно от най-разпространените мозъчни заболявания в света е депресията, от която страдат над 264 милиона души. Тежките форми на депресия съкращават очакваната продължителност на живота с около 10 години. Болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция вече са сред водещите причини за инвалидност и се нареждат на четвърто място по смъртност в Европа – в сравнение с десето място през 2000 г. Данните сочат, че около 50 милиона души по света живеят с Алцхаймер или друга форма на деменция, като приблизително 10,5 милиона от тях са в Европа. Очаква се броят им да достигне 18,7 милиона до 2050 г. Болестта на Паркинсон е хронично, прогресиращо заболяване на централната нервна система, което засяга около 6,2 милиона души в световен мащаб. Това е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване след болестта на Алцхаймер. Тъй като разпространението на Паркинсон се увеличава с възрастта, а хората живеят по-дълго, се очаква броят на засегнатите да нарасне рязко и да достигне близо 13 милиона до 2040 г. Въпреки че заболяването е по-характерно за напреднала възраст, около 10% от пациентите получават диагноза преди 50-годишна възраст.
Мозъчните заболявания са изключително тежко финансово бреме. Според доклад на EBC, преките разходи за здравеопазване и немедицинските разходи в Европа, свързани с мозъчните заболявания, са 60% от общите разходи и възлизат на 800 млрд. евро годишно. Останалите непреки разходи (почти 40%) се дължат на загубена производителност. На европейско равнище този бюджет за здравеопазване далеч надхвърля бюджета за сърдечносъдови заболявания, рак и диабет взети заедно. Очаква се тези разходи да се увеличат още повече със застаряването на европейското население и неговата податливост на мозъчни разстройства.
„Мозъчните заболявания оказват огромно влияние не само върху живота на пациентите и техните семейства, но и върху икономиката и социалната структура на обществото. За съжаление, темата остава на заден план в обществените приоритети. Необходим е стратегически подход, който да постави мозъчното здраве във фокуса на здравната политика. Това е нашата основна мисия“, каза чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и председател на Българското дружество по неврохирургия.
В отговор на тревожната статистика и необходимостта от координирани действия, през октомври Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ ще организира форум, който ще обедини експертния потенциал на водещите професионални общности в неврохирургията, неврологията и психиатрията. В рамките на събитието ще бъдат очертани най-неотложните предизвикателства и представени конкретни предложения за Национален план за мозъчно здраве — дългосрочна визия, която да осигури последователна политика и по-висока ефективност на грижите в тази ключова сфера.
22 юли е определен от Световната федерация по неврология за Световен ден на мозъка, като целта му е да се повиши осведомеността за мозъчните заболявания. През 2025 г. инициативата се провежда под надслов „Здравето на мозъка във всички възрасти“. Темата подчертава колко е важно да се грижим за здравето на мозъка си през всички етапи на живота — от най-ранна до късна възраст.
