Нов доклад, публикуван като част от „Състоянието на здравеопазването в ЕС“, показва, че Европа спешно се нуждае от иновативни и устойчиви здравни системи, за да подобри здравеопазването и да повиши конкурентоспособността. Това съобщават от пресслужбата на Европейската комисия (ЕК). С належащи предизвикателства като застаряващото население и незаразните заболявания, държавите членки на ЕС сега напредват и въвеждат критични реформи, подкрепени от финансиране от ЕС.
Днешният обобщаващ доклад определя четири критични области за подобрение: предотвратяване на незаразните заболявания, ускоряване на дигиталната трансформация на здравеопазването, укрепване на първичната медицинска помощ и насърчаване на достъпа до фармацевтични продукти и иновации.
Докладът подчертава следните ключови предизвикателства пред реформата на здравната система и подкрепата, която ЕС предоставя за преодоляването им:
Справяне с основния здравен проблем, свързан с незаразните болести (НЗБ): НЗБ са водещата причина за предотвратими заболявания и смърт в ЕС. През 2022 г. е можело да бъдат предотвратени над 725 000 смъртни случая. Те все повече засягат по-младото население. В цяла Европа нивата на детска неактивност и затлъстяване се увеличават, като над 20% от 15-годишните използват електронни цигари. Предотвратяването на смъртността от НЗБ в ЕС би намалило спада на работната сила, дължащ се на застаряващото население, с 12% между 2022 и 2040 г. При около 62 милиона души, живеещи със сърдечно-съдови заболявания в ЕС, Комисията ще представи тази година и план на ЕС за сърдечно-съдово здраве, насочен към диабета и затлъстяването, особено сред по-младите поколения. За да се справи със заплахата от НЗБ в по-широк план, Комисията стартира Европейския план за борба с рака, инициативата „По-здрави заедно“, и подкрепя държавите членки и здравните организации с финансиране от програмата EU4Health.
Укрепване на гръбнака на здравеопазването в ЕС: Първичната медицинска помощ в ЕС е изправена пред предизвикателства като нарастващо търсене, свързано със застаряване на населението, хронични заболявания, недостиг на работна сила и недостатъчни инвестиции. През 2024 г. над една трета от възрастните европейци (35%) са съобщили за дългогодишно заболяване или здравословен проблем. Първичната медицинска помощ е основен приоритет за реформи в ЕС, като държавите членки напредват с реформи за привличане и задържане на доставчици на първична медицинска помощ и разработване на нови модели на грижи в общността. Кохезионните фондове на ЕС и Механизмът за възстановяване и устойчивост предоставят подкрепа на държавите членки за подобряване на достъпа, обхвата и непрекъснатостта на първичната медицинска помощ, особено в недостатъчно обслужваните и селските райони.
Подобряване на здравеопазването чрез технологии: На фона на COVID-19 и с особена подкрепа от Европейското пространство за здравни данни (EHDS), ЕС значително ускори цифровата трансформация на здравеопазването. Инвестициите в свързани със здравеопазването ИКТ са нараснали с около 30% от 2015 г. насам, отговаряйки на нарастващите нужди от здравеопазване и насърчавайки иновациите и висококвалифицираните работни места в сектора на здравните технологии. Всички държави членки вече предоставят достъп до електронни здравни досиета, а инвестициите в електронни рецепти, интеграция с изкуствен интелект и цифрово управление се разширяват, включително чрез над 14,5 милиарда евро подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост, EU4Health и други програми за финансиране от ЕС.
Подкрепа за конкурентоспособността на ЕС чрез достъп до фармацевтични продукти и иновации: През 2023 г. лекарствата в аптеките представляват около 60% от общите разходи за фармацевтични продукти и 13% от общите разходи за здравеопазване в ЕС. На фона на нарастващите цени на лекарствата и нарастващото търсене, държавите членки осъществиха важни фармацевтични реформи между 2020 и 2025 г., за да подобрят достъпа и ценовата стойност на лекарствата, съобразени с и подкрепени от реформата на фармацевтичното законодателство на ЕС и регламента за оценка на здравните технологии.
Наред с доклада са публикувани и 29 здравни профила на държавите, които обхващат най-новите развития в здравните тенденции и здравните системи във всички страни от ЕС, както и в Исландия и Норвегия. Те отразяват специфичните предизвикателства, пред които са изправени страните, и предоставят анализ на ефективността, достъпността и устойчивостта на здравната система на всяка страна, със специален акцент върху фармацевтичните продукти.
