Една лична история за българските лекари

От Editor

В редакцията на Code Health пристигна писмо – Борислава Маркова се оказа наша дългогодишна приятелка, която се е сблъскала в първо лице с тежка диагноза и днешната действителност на българската медицина.

Споделяме ви историята на Боби без редакция:

Описвам историята, истинска, току що случила се и с желание позитивната развръзка от нея – да достигне до повече хора, които да повярват, че в България има и невероятни лекари, с добри сърца! Защото напоследък сме свикнали да говорим само, когато имаме да кажем нещо лошо и да се оплачем, a някак забравяме да разказваме историите за доброто.

Казвам се Борислава Маркова и както всички ме познават – съм от тези много енергични и позитивни хора, които ако спрат за момент – се чудят дали нещо не пропускат.

25.09.2021, събота, гр. София

След едноседмично жонглиране между home office (работа от вкъщи) и боледуването на три годишния ми син и съпруга ми – осъзнавах, че и аз цяла седмица притъпявам симптоми на „градински“ вирус, който сина ми „доведе“ след първите три дни в детската градина.

Синът ми и съпругът ми вече бяха по-добре и аз спокойно можех да се „насладя“ на традиционните грипоподобни симптоми, в комплект с чайове и всичко налично като препоръчително за лечение у дома.

27.09.2021, понеделник, гр. София

08:00ч.

Още сутринта бях наясно, че очевидно „домашната аптека“ няма да потуши състоянието ми и не съм в кондиция да работя. Следваше да се консултирам с личния си лекар. Изчаках да стане време за неговата смяна и чинно звъннах по телефон (с оглед на грипоподобните симптоми и указанията на РЗИ). Насочиха ме към PCR тест, за изключване на COVID-19 – с електронно направление.

15:59ч.

След 40 минутно ходене за разстоянието от 300м. – стигнах до лаборатория за PCR тест, където след направено изключение за късния час и молби от моя страна (през сълзи, заради състоянието си) – пробата беше взета.

По преценка на …. (да, друг не можа да ме посъветва по-добре…) гинеколога си и бивш (ако има въобще бивш) кадър на ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ, д-р Ваня Атанасова МБАЛ Надежда. (и запомнете това име, защото ще си позволя да завърша историята с един вдъхновяващ цитат, който знам от нея)… та по нейна насока си направих пълна кръвна картина, така и така съм в лабораторията.

Кръвната картина излезна още вечерта и резултатите бяха изключително притеснителни. Насоката от личния ми лекар бе да посетя COVID зона, но след изчакване на резултата от теста.

28.09.2021, вторник, гр. София

След изключително тежка нощ с почти непрестанна температура 39,5, болки в мускулите, гадене, треска, задух, главоболие и други допълнителни симптоми – в очакване на резултата от PCR теста, стигнах до изключително влошаване на състоянието ми и съпруга ми бе принуден да повика линейка.

С успокоение чувайки стъпките на лекаря от Спешна помощ – очаквах да ми помогнат и да не съм в това безпомощно състояние още дълго. Според лекарката от Спешна помощ – беше необходимо да се овладее вирусната инфекция, като незабавно се започне с антибиотик и след като оздравея да се консултирам с хематолог. (кръвната картина показваше Левкоцити 0.95 при долна граница 4.10)

Още час по-късно започнах антибиотика и се молех да подейства по- бързо, за да мога да имам сила да прегърна сина си…

Единственото, което подобри състоянието ми бе съвет за хидратиращи препарати, който получих – отново не от личния си лекар, не от Спешна помощ, а от гинеколога си д-р Ваня Атанасова…

14:30ч.PCR резултатът показа отрицателен тест и според насоките от Спешна помощ и личния ми лекар – до сутринта следваше да съм значително по-добре. В противен случай – да се обадим отново на 112 или да посетим инфекционист в ДКЦ.

29.09.2021, сряда, гр. София

08:00ч.

След още една безсънна и изключително трудна за мен нощ, бях принудена да помоля съпруга си да ме закара в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.

14:00ч.

След изтощително чакане и обикаляне за спазване на процедурите с повторен тест за COVID-19 (отново отрицателен) – становището на медиците от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” бе, че съм за спешен прием, но при тях места в „чисто“ (отделение без COVID-19) няма.

В лабораторията – лаборантката за първи път видя подобен резултат за Левкоцити и повтори теста два пъти, за да не е станала грешка – е, не беше…, а Левкоцитите вече бяха 0.75, при долна граница 4.10… Останалите показатели също бяха изключително влошени.

Медиците от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” любезно съдействаха, като се свързваха с I МБАЛ София, където бе единственото налично към момента в града „чисто“ отделение, подходящо за моето състояние.

Съпругът ми и три годишния ми син ме взеха премръзнала и още по-изтощена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”” и отидохме дружно в 1 МБАЛ София. Там след преглед от хирург ме насочиха към отделение по Гастроентерология със съмнения за Хроничен улцерозен колит. Предвид вече късния следобед договорката бе да ме приемат рано сутринта на следващия ден.

Единственото, което вече исках е просто да заспя и да не усещам болка. От 3 денонощия спях по около 30 минути, за няколко пъти и имах непрестанни болки, втрисане, температура, гадене, задух, сърцебиене, главоболие, липса на всякаква сила и други симптоми, които за мен бяха непонятни. (предвид, че първият и последният ми болничен е 3 работни дни през 2016г. изкл. тези по повод раждане и майчинство).

30.09.2021, четвъртък, гр. София

09:00ч.

Вече бях в отделение по Гастроентерология, I МБАЛ София – където Началник на Отделение по Гастроентерология Д-р Лозка Дянкова, след преглед на кръвната ми картина – извика спешно хематолог. Препратиха ме спешно за насочване от личен лекар за прием в отделенние по Хематология (където има налично). Споменаваха ОЛЛ (което за мен не значеше нищо, но по погледите им долавях притеснение). Към текущия момент, вече 4 ден не можех да се храня и консумирах само вода с лимон и чай, венците ми кървяха и болките в цялото тяло се засилваха – както и всички останали симптоми.

11:00ч.

След настояване от 1 МБАЛ София, както и от съпруга ми – пред личния ми лекар – ме насочиха към Кабинет №211 в Поликлиниката на ВМА – д-р Татяна Кънчева…, която след преглед и поглед над изследванията, незабавно ме изпрати към Спешно отделение на Военномедицинска академия.

Диагноза: тежка форма на Агранулоцитоза, за установяване на причини – незабавно!

11:20ч.

След слизане в Спешно отделение, срещнах Главен асистент д-р Антония Недева, д.м. Думите й бяха глъдка надежда, че някой ще ми помогне: „ Нямаме места в стерилен бокс (какъвто е необходим за Вас, предвид тежкото състояние), но незабавно ще направим разместване, за да Ви приемем, защото не е възможно да си отидете у дома в текущото състояние“

11:56ч.

Вече бях настанена в Стерилен Бокс и започнаха вливания и изследвания.

01.10.2021, петък, град София

10:56ч.

Беше взета спешна Костномозъчна аспирация и биопсия.

08.11.2021г. петък, град София

След проведено лечение с три вида венозен антибиотик и други специализирани медикаменти и обсъждане на „Комисия по хематология”, Военномедицинска академия – се прие, че бицитопенията се дължи на костномозъчна хипоплазия, вследствие на доказана инфекция с Парвовирус B19. Тежката инфекция бе овладяна и състоянието позволяваше проследяване и лечение в амбулаторни условия.

13:05ч., петък, град София

Като една истински щастлива майка – прегърнах сина си, за първи път от 17 дни, без болка, без страх, че ще го заразя.

В момента довършвам възстановяването си у дома и съм спокойна и благодарна, че съм получила най-добрите грижи, че мога да се радвам на 3 годишния си син и с всеки изминал ден да се чувствам все по-добре!

Главен асистент д-р Антония Недева, д.м – продължава да проследява състоянието ми, и да се грижи активно всичко да е наред. Според думите й „ …, просто си върши работата!“ Моите думи обаче са недостатъчни, за да изкажа своята признателност към нея – за бързите реакции,за професионализма и за страхотното отношение към мен.

Това е щастливата развръзка на моята история, а краят – надявам се ще е съвсем скоро.

В времена на COVID-19, за мен беше изключителен късмет да бъда лекувана от лекар с голямо сърце и изключителни умения, който не се страхува да лекува пациентите си! Да, през 2021 година има и други вируси, които са в състояние да доведат до безпомощност – млад и енергичен човек, който рядко боледува.

Надявам се тази история да накара повече хора отново да повярват в силата на българския лекар и безкрайно благодаря.

Желая от сърце на д-р Недева, д-р Кънчева и целия екип на Клиника по Хематология – здраве и много чудеса!

Не на последно място, бих искала да благодаря и на своето семейство, което бе неотлъчно до мен, както и на гинеколога си Д-р Ваня Атанасова МБАЛ “Надежда” – за това, че беше до мен виртуално, в моментите, когато ми беше забранено да чета в интернет термини и диагнози, които прелитаха през ушите ми.

За мен – Военномедицинска академия ще остане съдбовна среща с изключителни професионалисти, които през годините са доказали своите безгранични възможности и най- вече своята доброта. И да, забавната част на историята е, че трите ангела в бели престилки – д-р Недева, д-р Атанасова и д-р Кънчева се познават по между си и всекидневно помагат от сърце на всеки свой пациент.

И за финал ще си позволя да цитирам д-р Ваня Атанасова, чели ли сте прощалното писмо на Маркес…

„Утре -то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре -то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.“

Може да прочете още

Този уебсайт използва "бисквитки". Това се извършва с цел оптимална работа на сайта и събиране на информация за използването му от потребителите. Ние не събираме лични данни. Като изберете да приемете използването на "бисквитки", можем да компилираме статистика директно или чрез нашите партньори по време на Вашето посещение. За повече информация, вкл. как се откажете от използването на някои видове "бисквитки", моля, прочетете нашата Политика за бисквитките. Приемам Прочети още

Политика на бисквитки