„Основното в надвишаването на перата за медицински изделия и лекарствени продукти е свързано с използването на нови методи. Има няколко клинични пътеки, в които сме засекли по-голямо, изследвахме го с коефициент на Пиърс, направихме статистически анализ, нямаме някаква зависимост“. Това казва управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски в отговор на въпрос на председателя на Надзорния съвет Станимир Михайлов, става ясно от стенограмата на заседанието, проведено на 11 май.
Доц. Стефановски уточнява, че са проведени преговори с БЛС и ще се вкарват все повече контроли за извършените дейности. Началото е поставено през 2025 г. при усложненията от перитонит при коремни операции, когато е заложено увеличение на обема с не повече от 30%. Предстои това се направи в новия рамков договор и за още няколко клинични пътеки, които са с повишени обеми.
„Увеличените случаи на перитонит се наблюдаваха за 2024 г. спрямо 2023 и 2025 г. След това имаше още един пик на оперираните болни с усложнение перитонит. Установи се доста силна статистическа зависимост. Седнахме с Лекарския съюз и се намериха литературни данни колко би трябвало да бъдат усложненията. И другото, което обсъждаме за Рамковия договор, е да се вкарат тежести за всяка една клинична пътека и да се плаща диференцирано по отделните тежести. Обсъдено е вече. Залагаме за новия Рамков договор. Въпросът е, че като нямаме бюджет не можем да продължим с преговорите“, казва доц. Стефановски.
Предстои отчетът за заплащането по различните клинични пътеки в зависимост от тежестта на случая да бъде изпратен в БЛС, като това ще бъде още един аргумент от страна на Касата в преговорния процес, допълва управителят.
„Преди повече от 10 години, когато проф. Петров стана служебен министър, той направи проверка в основните реанимации и се оказа, че в реанимациите повече от половината изобщо не са за реанимация. Но, може тук да се потърси някаква зависимост между перитонита и реанимацията, тези хора били ли са в реанимация, след като са получили перитонит. И тогава може да се окаже, че хората с перитонит, това е малко медицински въпрос, но все пак при извършването на проверки от страна на Касата дали отиват специалисти хирурзи или други, има ли Касата такъв капацитет, за да извършва тези проверки, защото иначе по документи всичко може да е прекрасно описано. Тъй като при съответните перитонити има различни видове, съответно усложнения, там ли са, налични ли са тези усложнения или са само документално са описани?“, пита членът на Надзорния съвет адв. Пламен Таушанов.
Доц. Стефановски подчертава, че всичко вече е обсъдено на експертно ниво в съответните дирекции. „Миналото лято контрольорите от РЗОК и Централно управление на НЗОК ходиха в интензивните отделения, брояха болните, съпоставяха клиничните процедури, съпоставяха дали се изпълняват условията или не. Това е текущо нещо, което го правим и в момента. Не сме занижили контрола. Особено тук, както виждате в отчета, клинични пътеки и процедури, които са с голям ръст, те подлежат постоянно на засилен контрол“, казва той.
Станимир Михайлов обръща внимание и на увеличените разходи по трансфера от Министерство на здравеопазването за лекарствените продукти за лечение на редки болести. „Тук виждаме, че отчетеният ни към 31 март 2026 г. разход е 9 052 хиляди евро, което сравнено с 31 март 2025 г. представлява увеличение с 6 949 хиляди евро или 330% повече. Затова искам да благодаря на членовете на Надзорния съвет за това, че в предишните заседания гласуваха тези решения в подкрепа на управителя – доц. Стефановски да бъде въведен някакъв друг режим на отчитане и разплащане, и дигитализация на процеса“, казва той.
Според представителя на МЗ в Надзорния съвет Мария Беломорова това увеличение се дължи на промяната в правилата, по които МЗ предоставя трансферите на НЗОК. „До 2024 г. имахме едни правила. От 2025 г. имаме други правила вече. Те влязоха в сила април 2025 г. Струва ми се, че не е добре да сравняваме едни периоди, в които са действали различни правила по предоставяне на трансфери. Ние сме си предоставили трансфера, а съответно как е изхарчен този трансфер те първа ще получим информация от НЗОК за първо тримесечие на 2026 г.“, казва тя.
По думите й целта на всички решения, които са взети до момента от Надзорния съвет, е да може и НЗОК, и МЗ да имат бърза и детайлна информация по отношение на плащанията и най-вече за скъпоструващите лекарства, тъй като към момента няма такава аналитична детайлна информация. „Ние получаваме отчет от Касата – да, трансферът е изхарчен, но на какво се дължи това не можем да направим с тази информация анализ, с тази информация, с която разполагаме към момента. От тук нататък анализът ще го има, но за стар период няма как да се даде такъв анализ“, казва Беломорова.
Другият представител на МЗ в Надзора Владимир Афенлиев подчертава, че Министерството все пак е направило много подробен анализ на тези разходи за тези лекарства за 2025 г. „Това, което се вижда с просто око, че някъде от средата на миналата година цените на едни и същи медикаменти, при това доставяни от един и същи доставчик за някои продукти растат главоломно, има големи разминавания и най-вероятно, сега вече за първо тримесечие не сме го правили, но предполагам, че колегите ще продължат с този анализ. Завишеният разход в тези проценти се дължи на завишените цени. Този анализ, за който аз говоря, е официално сложен на сайта на министерството. Може да се види самия анализ, разходите по болници, разходите по продукти, включително оригиналната информация от болниците е сложена там и се вижда коя болница кой медикамент на колко го е купувала. Предполагам, че ако се продължи този анализ за първо тримесечие на тази година, ще се види, че вероятно този тренд е продължил, за да има такова увеличение. Но може и да не е така. Просто този анализ по начина, по който е правен, трябва да се продължи за 2026 г.“, завършва той.
