Връзката между мозъка, червата и състава на неговите микробни обитатели изглежда играят критична роля в развитието на невродегенеративни състояния.

Докато доказателствата в полза на връзката между оста микробиота-черва-мозък (MGBA) и болестта на Алцхаймер продължават да нарастват, точният механизъм зад връзката все още е слабо разбран.

Частите от пъзела досега са били разочароващо несвързани, включващи фактори като заплетени протеини в нервната тъкан, водещи до подозрението, че чревните микроби имат фини разлики в молекулите, транспортиращи мазнини.

Използвайки най-голямото изследване на човешката чревна микрофлора, обхващащо целия геном, екип от изследователи от САЩ потърси по-ясна връзка между болестта на Алцхаймер и комбинацията от организми, живеещи в храносмилателната система.

Техният анализ разкрива не само генетична връзка между различни родове чревни бактерии и диагноза Алцхаймер, но също така и връзка между микробите и генетичен рисков фактор за невродегенеративното разстройство.

Проучването допълнително подчертава взаимодействието на генетични фактори и възпалителна чревна микрофлора в здравата мозъчна функция.

В началото на нашето развитие телата ни са колонизирани от набор от бактерии, гъбички и вируси, които постигат условно примирие с имунната система. В по-голямата си част това споразумение е взаимноизгодно. Микробите получават място за живеене, а ние получаваме защита на първа линия от малки обитатели, желаещи да защитят дома си.

Това не означава, че балансът винаги е хармоничен. Промените в нашата имунна система могат да дадат предимство на някои видове пред други. По същия начин промените в състава на микробите – чрез промени в нашата диета, например – могат дълбоко да повлияят на функционирането на тялото. За добро и лошо.

Противопоставянето между нашето микробно преброяване и общото здраве може да се разпространи в цялото тяло по непредсказуеми начини, всявайки объркване в това как далечните тъкани идентифицират приятел и враг.

През последните години изследователите се съсредоточиха върху тази сложна дипломация между чревната микрофлора, имунната система и неврологичното функциониране в опит да разберат защо областите на мозъка дегенерират и пораждат симптомите на загуба на памет и когнитивен спад, които разпознаваме като болестта на Алцхаймер .

Наблюдателните проучвания разкриват намаляване на разнообразието от чревни микроби при индивиди, диагностицирани със заболяването, докато лабораторните анализи показват, че чревните бактерии могат да отделят химикали, които могат да предизвикат увреждащи възпалителни сигнали в мозъка.

Нещата се усложняват от ген, участващ в движението на мазнините в кръвта, известен като аполипопротеин Е (APOE). От трите версии, открити при хората, вариант, известен като Е4, изглежда представлява генетичен риск за Алцхаймер. Защо това е така, не е ясно, въпреки че има добра причина да се подозира, че наличието на поне едно копие на APOE E4 може да окаже влияние върху състава на нашите микробни “граждани”.

Това най-ново изследване на връзките между микробите, APOE E4 и болестта на Алцхаймер предоставя още по-убедителни доказателства за механизъм, работещ в червата.

Екипът проучи подробни записи на 119 бактериални рода въз основа на проучване, включващо хиляди участници, известно като MiBioGen Consortium.

Първоначалното търсене на бактериални гени, които биха могли да бъдат свързани с болестта на Алцхаймер, разкри 20 рода, за които се подозира, че играят някаква роля в развитието на болестта. Вторият лов чрез по-ограничена проба доведе до малко по-сигурни 10 рода – шест от които бяха по-малко сред диагностицираните пациенти, а останалите четири бяха по-чести.

От тези 10 рода бактерии, четири изглежда имат връзка с APOE, за който се смята, че повишава риска от болестта на Алцхаймер.

Един примерен род е Actinobacterium Collinsella, който не се свързва само с болестта на Алцхаймер и варианта APOE, но и с ревматоиден артрит, атеросклероза и диабет тип 2.

Изследователите подозират, че способността на Collinsella да насърчава експресията на възпалителни пратени хормони, заедно със способността му да прави червата по-пропускливи, може да играе роля в изостряне – ако не и отключване – на неврологични увреждания.

Повишените нива на холестерол и липопротеини с ниска плътност (LDL), открити при здрави възрастни с голям брой Collinsella, допълнително показват известна връзка между микробите, метаболизма на мазнините и невродегенерацията.

Изследването също така разкрива “защитни” бактериални групи, които могат да противодействат на възпалението.

Болестта на Алцхаймер е най-разпространената форма на деменция, която се очаква да засегне 150 милиона души по света до средата на века, поради световното население, което застарява с всяка година.

Проследяването на произхода на болестта и разбирането на нейната патология на фундаментално ниво е жизненоважно, ако искаме да намерим начини за лечение или дори предотвратяване на нейните симптоми.

Оригиналното изследване е публикувано в Scientific Reports.