В Световния ден на фармацевта Българският фармацевтичен съюз (БФС) даде пресконференция за „тесните“ места и нерешените проблеми в здравеопазването, и в частност в работата на фармацевтите.
Световният ден на фармацевта е повод за българските магистър-фармацевти отново да подчертаят „Ролята на фармацевтите: предизвикателства, възможности, решения“, като най-достъпните медицински специалисти и за пореден път да обърнат внимание върху затруднения достъп на пациентите до фармацевтични грижи.
Председателят на БФС магистър-фармацевт Велина Григорова, поздрави своите колеги за празника и подчерта „Нашата мисия е правилното лекарство да достигне до правилния пациент в правилното време и по правилния начин, така че да се минимизират страничните ефекти и лекарствени взаимодействия.“ Магистър-фармацевт Григорова цитира и публикации, които показват, че медикаментозни грешки са причина за смъртта на 1 от 131 амбулаторни пациенти. Тя припомни, че в България има 3300 аптеки и въпреки, че числото е голямо, има общини без аптеки, т.е. пациентите там са лишени от фармацевтични грижи. Едновременно с това има и общини, в които аптеките не изпълняват целия набор от функции, не работят с НЗОК, или не работят с наркотични вещества. „Досега не е предвидено да има някакво облекчение за аптеките, така че да може да се осигури по-голям достъп на пациентите до фармацевтични грижи“.
Главният секретар на БФС, магистър-фармацевт Димитър Маринов се спря на още нерешени проблеми като дигитализацията в здравеопазването и в частност в работата на фармацевтите, електронните и белите (хартиени) рецепти и системата за електронно проследяване на наличностите от лекарства. От 17 декември 2020 г. когато бяха издадени и изпълнени първите електронни рецепти до момента техният брой е почти 22 милиона. „От тях под 20 хил. са бели Е-рецепти или 0,8617%. Почти всички са по НЗОК и същевременно 3986 практики някога са издавали Е-рецепта, а 2920 или 73% от тях никога не са издавали бяла Е-рецепта.“, заяви Маринов. БФС смята, че съществуването на хартиени рецепти позволява отклоняването на лекарства в неясни посоки. Ако всички рецепти са електронни, то ще може да се прави реален превантивен контрол по предписването и отпускането.
С промените в Наредба 4, подготвени от екипа на проф. Сербезова, се предвиждаше от 1 май 2022 всички рецепти да са електронни, а от 1 ноември рецептите да се издават задължително на работното място на лекаря и задължително за антибиотици. Служебният министър на здравеопазването д-р Меджидиев предложи нов проект на Наредба 4 за отмяна на предвидените за ноември промени.
Заместник-председателят на БФС маг.-фармацевт Анжела Мизова се спря на прогенеричната политика и припомни, че отдавна в Европа генеричната замяна е работещ модел, но уви, у нас все още е табу. „В нашия конкретен български вариант, генеричната замяна дава алтернатива на лечение в условия на дефицит (отказ), на един конкретен търговски продукт“, коментира Мизова и припомни стоическите усилия на магистър-фармацевтите в началото на пандемията ковид-19, да не отказват обслужване на болни пациенти. Още през 2020 г. БФС „предложи съвсем ясно формулиран текст за въвеждане на генеричната замяна, с известни ограничения за продуктови групи, както и правила, по които да се извършва“, но и до момента за прогенеричната политика само се говори.
Магистър-фармацевтите апелират за пореден път „Генеричната замяна в електронна среда остава пълна проследимост, кой какво е отпуснал и ще подобри достъпа на българския пациент до лекарствени продукти и лечение“.
