Бърнаут синдромът е форма на тежко нарушение в психоемоционалния статус при някои хора. Обикновено се развива при хора със системна професионална заангажираност, които не отделят достатъчно време за почивка и хоби и други дейности за доставяне на удоволствие. Те допълнително подлагат организма си на тежък стрес, тъй като системно се лишават и от достатъчно сън.
Клинична картина при бърнаут синдром наподобява остра психоза или тежка депресия. Често засегнатият е свръхемоционален, сприхав, арогантен. Губи се способността за контрол на поведението в социалната среда. Често се съобщават за конфликти с близки и роднини. Засегнатият усеща напрежение, дискомфорт и тежка умора, която обективизира под формата на двигателен дефицит, тежка апатия и редуване между депресивен и хиперактивен синдром. В повечето случаи се описва липса на сън или дълбоко заспиване, което не позволява на организма и мозъка да си починат. Съобщава се и за клинична симптоматика – наличие на гръдна болка, стягане в гръдната област, изпотяване, треперене и/или изтръпване в крайниците.
Основен начин за превъзмогване на синдрома е намирането на интереси извън професионалното поприще – хоби и други дейности, изпълнявани с удоволствие.
Адекватната терапия се извършва с добре прецизирана почивка, както и прием на някои релаксиращи билки, под формата на таблетки и чайове. При напреднал стадий на бърнаут се препоръчва кратковременна терапия с леки седативи, антидепресанти. При наличие на тежък психотичен синдром – бензодиазепини до възстановяване на нормален авто- и алопсихичен статус, както и до възстановяване на когнитивните нарушения.
Често хора в рисковите професии за развитие на синдрома прибягват до злоупотреба с алкохол, прекомерно тютюнопушене и дори пристрастяване към наркотици. Мотивите са максимално освобождаване от стреса, така че за възможно най-кратко време да се постигне тотална релаксация на мозъчната функция. В други случаи, засегнатите прибягват до приема на наркотични вещества с психотропен ефект, с цел поддръжка на будно съзнание и удължаване на работното време на мозъка.
Специалистите обръщат внимание обаче, че изход от състоянието няма, докато не се намери време за адекватна почивка на мозъка и практикуване на странични занимания, далеч от ежедневните задължения.
