Доктор Йордан Спирдонов откри иновативна модифицирана техника на тънкоиглена
аспирационна биопсия, която позволява вземане на до 5.5 пъти повече цитологичен материал
в сравнение със стандартните техники. Очаква се тази уникална модификация значително да
подобри диагностиката при рак на млечната, щитовидната жлеза и тумори с друга
локализация.
Като златен стандарт в диагностиката на карцином на млечната, щитовидната жлеза и тумори с
друга локализация се приемат иглените биопсии, посредством които се взима биологичен
материал от болестния участък за микроскопско изследване. Въпреки своите предимства, в до
25% от случаите, тънкоиглената аспирационна биопсия не предоставя достатъчно биологичен
материал и това налага повторна интервенция. Именно този проблем решава изобретената от
д-р Спирдонов модификация на тънкоиглена аспирационна биопсия.
Откривателят на техниката е специалист по образна диагностика и част от екипа на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ”, гр.
София, където докторът представи официално новата модификация. Усилията на д-р
Спирдонов са насочени към ранна диагностика на рака на млечната жлеза, включващи всички
образни методи, включително и ядрено-магнитен резонанс. Приставката за скенер на тяло,
подобряваща диагностиката на рака на млечните жлези, която беше изобретена от него, е
призната и от световната медицинска общност. С нея той спечели приза лекар на годината в
категория „Иновации“ за 2021 г.
Един от проблемите в лечението на тумори е точната предоперативна диагностика. Тя се
извършва чрез образна диагностика (ултразвук, компютърна томография, магнитнорезонансна
томография), нуклеарна медицина (диагностика и лечение с химични съединения, които се
вкарват в човешкото тяло), цистологични и хистологични изследвания. Най-прецизна е
комбинацията между образна диагностика и биопсично изследване на биологичен материал. В
повечето случаи, като първи метод на избор се прибягва до тънкоиглена аспирационна
биопсия. Иновативната модифицирана техника за тънкоиглена аспирационна биопсия на д-р
Спирдонов позволява вземане на до 5.5 пъти по-голямо количество биопсичен материал.
„Дълги години се сблъсквам с проблема за недостатъчната диагностична стойност на
предоперативните биопсични изследвания, което възпрепятства диагностиката и стадирането
на рак на млечната жлеза. Това води до необходимост от повторна интервенция или погрешно
отрицателни резултати.“, коментира д-р Спирдонов. „Така достигнах до идеята за
необходимост от подобрение на техниката на вземане. Започнах да мисля в посока
разработване и прилагане на различен подход с цел получаване на по-голямо количество
цитологичен материал. За период от 6 години (2016-2022 г.) извърших над 900 тънкоиглени
аспирационни биопсии под ултразвуков контрол. Наблюденията показаха, че количеството на
взетата биологична проба визуално е значително повече с модифицираната и внедрена нова
техника. Виждайки тези резултати, реших да сформирам екип, с който да обективизираме
метода, за да го онагледим на колегите. Използвахме черен дроб и широк гръбен мускул на
прасе, като биологично най-близки до човешките. Измерванията се проведоха от оторизиран
специалист в единствената специализирана за еталони лаборатория на Български Институт по
Метрология. Резултатите показаха, че дори минималната количествена стойност на биопсичен
материал, извлечен чрез новата техника, превъзхожда по количество взетия материал със
стандартните техники. Извършеният анализ показа, че при съпоставяне на резултатите със
стандартния начин се получава статистически значима разлика.“
Доктор Спирдонов вярва, че новата модификация, която той кръщава “модус Спирдонов 1”,
значително ще подобри диагностиката на тумори с различна локализация в световен мащаб,
тъй като международната статистика показва, че до 25% от пробите по света са недостатъчни за
поставяне на диагноза.
Д-р Йордан Спирдонов, д.м. е специалист по образна диагностика към УМБАЛ „Царица Йоанна
– ИСУЛ”. Завършва Медицински университет Плевен през 1995 г. Защитава докторска
дисертация на тема“Ролята на ехографията при заболявания на големите слюнчени жлези и
образования в ЛЧО“; през февруари 2005 г. сам, без научен ръководител, което е прецедент в
медицинските среди. Той е съавтор на „Атлас по ултразвукова диагностика“, предназначен за
специалисти, и автор на глава „Образната диагноситка“ в наръчника „Фамилна медицина“
за общопрактикуващи лекари. Заедно с д-р Иво Гергов от УСБАЛ по онкология София
водят към МУ-София курса по образна диагностика на млечните жлези на лекари с придобита
специалност „Образна диагностика”.
